Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Миналия път ми поиска само една лира - напомни и Чарли. - При това съвсем наскоро.
- Да де, но приятелят ми междувременно ме напусна, Чарли. Сега трябва да се оправям сама, нямам си и покрив над главата. Хайде, помогни ми де.
Младежът продължи да я гледа - добре че Беки не се бе прибрала от следобедната лекция, макар той да подозираше, че Кити идва само ако е сигурна, че касата е пълна и Беки няма да и се пречка.
- Връщам се веднага - рече Чарли след проточилото се мълчание.
Излезе от стаята и отиде долу в магазина. Увери се, че продавачите не го гледат, бръкна в касата и извади две лири и десет шилинга. Примирен, се върна горе в жилището.
Кити вече чакаше при вратата. Брат и и подаде трите банкноти. Тя почти ги сграбчи от ръката му, напъха ги в ръкавицата си и си тръгна, без да каже и дума.
Чарли също слезе долу в магазина и видя как сестра му си взима една от крушите, наредени на красива пирамидка в ъгъла, после отхапва от нея, излиза на улицата и хуква нанякъде.
Младежът си каза, че не бива да забравя да преброи вечерта оборота от деня - не искаше другите да научават точно колко пари е дал на сестра си.
- Накрая, Чарли Тръмпър, май ще се наложи да откупиш пейката - засмя се Беки и седна до него.
- Това, драга, ще стане чак когато всички магазини по улицата бъдат мои - обърна се той и я погледна. - А ти как си? Кога да чакаме бебето?
- Според лекаря след около пет седмици.
- Приготви ли жилището за новото попълнение?
- Да. Добре че Дафни не ме изгони.
- Мъчно ми е за нея - призна си Чарли.
- На мен също, макар че откакто Пърси се демобилизира от Шотландския гвардейски полк, тя е на седмото небе от щастие.
- Обзалагам се, че скоро ще обявят годежа си.
- Дано - промълви Беки и погледна към отсрещния тротоар.
Там блестяха три табели с името „Тръмпър“, написано със златисто върху син фон. Магазинът за плодове и зеленчуци продължаваше да им носи добри печалби, а Боб Мейкинс бе израснал неимоверно за една година. След оттеглянето на господин Кендрик месарницата поизгуби от клиентелата си, после обаче Чарли назначи на мястото на стареца Майк Паркър и хората започнаха да се връщат.
- Дано е по-добър месар, отколкото танцьор - беше отбелязала Беки, когато Чарли и бе съобщил, че е привлякъл при тях на работа сержант Паркър.
Колкото до бакалията, новата гордост и радост на Чарли, тя излезе на печалба още първия ден, макар че, ако някой попиташе продавачите, те щяха да се закълнат, че шефът им е и в трите магазина едновременно.
- Добре че ми хрумна гениалната идея да превърна онзи стар антиквариат в бакалия - рече Чарли.
- Сега вече и бакалин ли се пишеш?
- Не, разбира се, аз съм си най-обикновен търговец на плодове и зеленчуци и винаги ще си остана такъв.
- Това ли, интересно, ще казваш на момичетата, когато купиш магазините по цялата улица?
- Подобно начинание ще отнеме доста време. Е, какви са отчетите на новите магазини?
- През първата година ще са на загуба.
- Как така на загуба! Преспокойно могат да излязат на печалба или поне приходите и разходите да са изравнени - подвикна възмутен Чарли. - Колкото до бакалията...
- По-тихо. Така господин Хадлоу и колегите му в банката ще се убедят с очите си, че се справяме далеч по-добре, отколкото сме предвиждали първоначално.
- Ти, Ребека Салмън, си една коварна жена, така да знаеш.
- Едва ли ще ме наричаш коварна, Чарли Тръмпър, когато ножът пак опре до кокала и ме пратиш да прося следващия заем.
- Щом си толкова умна, я ми обясни защо книжарницата все ми се изплъзва? - заяде се Чарли и посочи магазина отсреща, на номер сто четирийсет и едно, където светеше една-единствена гола електрическа крушка - само от нея се разбираше, че вътре има човек. - Поне според мен там от доста седмици не е стъпвал купувач, а и ако някой да се излъже да влезе, то е, за да попита как да стигне до Бромптън Роуд.
- Нямам представа - засмя се Беки. - Вече проведох дълъг-предълъг разговор с господин Снедълс и му предложих да купим магазина, той обаче не дава и да се издума. След смъртта на жена си живее единствено заради книжарницата.
- На това живот ли му викаш! - възкликна Чарли. - По цял ден бърше праха по старите книги и реди древни ръкописи.
- На него му е достатъчно и да седи и да си чете Уилям Блейк и любимите военни поети. Господин Снедълс е доволен, ако продаде и една-две книги на месец, стига магазинът му да стои отворен. Така де, не всеки иска да става милионер, както Дафни не се уморява да ми напомня.
- Сигурно е така. Защо не предложим на Снедълс сто и петдесет лири стерлинги за книжарницата, а после да му взимаме наем, например десет гвинеи годишно? Така, след като старецът умре, магазинът веднага става наш.