За честта на Прици
- Автор: Кондон Ричард
- Серия: Prizzi's Family #2
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Иван Вазов“
- ISBN: 954-604-002-9
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «За честта на Прици». Краткое содержание книги:
Започваше от самото начало и разнищваше отново и отново всичко, което беше превърнало честта му в блато.
Мислила ли е Мейроуз, че Чарли някога я е обичал? Тя не отговаряше, нито пък той очакваше отговор. Опитвал ли се е Чарли да я види отново, откакто тя се беше върнала от Мексико преди около десет години? Тя не отговаряше. Той казваше, че е сигурен, че Чарли никога не се е опитвал да я види, защото не му е била нужна. Той беше приел честта да се ожени вътре в семейството на Прици, но не я е желаел. Първите няколко пъти, когато той й говореше за това, Мейроуз протестираше. Всяка вечер започваше отново и отново и тя му даваше възможност да вижда нарастващото й вълнение малко по малко всеки път. На петата нощ, след като беше прекарал целия ден, мъдрейки как би могъл да докаже, че Чарли е отмъкнал триста и шестдесет хиляди долара от семейството, той се нахвърли върху дъщеря си като изтощен вол, какъвто и беше, изплаквайки срама си, че заради една глупава грешка на деветнайсетгодишното момиче, Чарли Партана беше изфабрикувал извинение, с което обърна гръб на дъщерята на Винсънт Прици и внучка на Корадо Прици, защото тя не му е трябвала.
— Бях му необходима, татко — каза Мейроуз. — Той дойде при мен в Ню Йорк в нощта преди да се ожени за жената от Калифорния, той ми се натрапи и спа с мен.
— Спа с тебе? — каза Винсънт объркан, неможейки да разбере смисъла на това, което беше убеден, че е чул.
— Той ме облада, татко — каза Мейроуз. — Три пъти. Може би четири. Не мога да си спомня.
Винсънт я зашлеви силно през лицето, поваляйки я от стола.
— Иди си измий мръсната уста, чуваш ли? На кого говориш? Говориш на баща си.
Тя седна отново на стола, държейки лицето си.
— Ами, така беше, все пак.
— Мръсното копеле! — изкрещя Винсънт. — Той ти направи това? Чарли Партана? Сигурна ли си?
— Дали съм сигурна? Тате, трябва да видиш колко му е голям, трябва…
— Престани! Как можеш да говориш такива неща на баща си! Къде е честта ти?
— Чарли Партана унищожи моята чест, татко. Будалкаш ли ме? Аз нямам чест.
Винсънт изскочи от стаята, излезе от къщата. Закръстосва из улиците. Кроеше планове.
На следващата вечер отново седяха във влажната всекидневна. Мейроуз плетеше, а Винсънт седеше навъсен. След двадесетина минути той каза:
— Знаеш ли, че Чарли ни е предал и по друг начин? Той ограби от нас триста и шейсет хиляди долара.
— Слушай, татко. Не Чарли. Съпругата му ви е обрала. Тя е зад цялата работа, след това е убила Луис Пало, за да вземе парите. Чарли няма нищо общо с това.
— Какво говориш? Разбира се, сигурно съпругата му е била замесена в тая работа, но и Чарли. Съпругът Хелър им е бил необходим, защото той беше на касата във Вегас, но щом като са докопали парите, Чарли го е пречукал. По дяволите, той се е оженил за жената преди мъжът й да изстине. Чарли е убил мъжа, за да може да вземе съпругата.
— Не.
— Какво искаш да кажеш? Престани да казваш Не!
— Слушай, татко. Знаеш ли за касетата? Тази, която Паули направи на Терезината сватба? Накарах ги да направят снимки на жената от касетата.
— Снимки ли?
— Да, снимки. Много хубави снимки станаха. Занесох ги на Престо Чилионе във Вегас…
Когато тя млъкна, Винсънт я гледаше втренчено.
— Утре ще говоря с Дон Корадо.
Но той не каза нищо, с което да потвърди, че е съгласен Чарли Партана да остане свободен и да се счита за невинен.
Двадесет и шеста глава
На следващата сутрин, точно преди обед, Винсънт се обади в дома на Бруклинските височини. Амалия каза, че баща му е в чудесно настроение и може да го приеме в пет часа. Той излезе през задния вход на Пералнята. Не каза на Анджело Партана, нито на някой друг, къде отива. Това беше работа между него и баща му.
Те седнаха на два стола в стил Морис в просторната странична стая, превърната в апартамент за дон Корадо. Тя беше едновременно всекидневна и спалня, боядисана в различни нюанси на синьото; приятни за очите, отморяващи и успокояващи. Проектът, мебелировката и подреждането бяха дело на Мейроуз Прици, но поради принудителния разрив между нея и дядо й навремето, бяха осъществени от нейни колеги.