Къде отиде тя
- Автор: Ричи Нино
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Къде отиде тя». Краткое содержание книги:
Автобусът за Рим напредваше по магистралата през хълмистия пейзаж и преодолявайки много завои, започна да си проправя път сред предградията, складовете и фабриките, както и покрай първите многоетажни жилищни блокове. По-нататък дойде ред на по-старите къщи с изпопадали хоросанови мазилки, с метални врати на оградите около предните дворчета, където се виждаха овощни дръвчета. Накрая преминахме покрай останките от градските стени, които ни създаваха усещане, че сме попаднали сред концентричните пръстени на някакво гигантско древно дърво. От двете страни се извисяваха внушителни палати и църкви, а навред край тях бяха пръснати парцели с останки от древни руини подобно на отдавна изоставени строителни площадки. Щом автобусът взе поредния завой и излезе на един претъпкан с автомобили булевард, отляво внезапно изскочи Колизеумът като масивна призрачна грамада от арки и кухини, но се скри от погледите ни, когато автобусът зави, за да се напъха в някаква невероятно тясна странична уличка.
Спряхме край гара Термини. Още бе рано сутринта, но въздухът вече бе започнал да се замъглява, пренаситен от изгорелите газове на хилядите автомобили. Усещаше се неприятният мирис на нагорещен асфалт, долавяха се и стотици други миризми с неясен произход, така че въздухът миришеше на какво ли не, само не и на чистота и свежест. Когато слязохме, заварихме няколко таксита подредени до тротоара. Чевръстите таксиджии веднага се заеха да наместват чантите и куфарите, преди някой да е дръзнал да им откаже. Един от тях, по-възрастен мъж, с яке и шапка, се спусна към мен точно когато взимах багажа си.
— Искате ли такси? — попита ме той.
В пътеводителя бях открил един евтин хотел, където възнамерявах да остана няколко дни, преди да поема към моето родно село.
— Трябва да отида някъде около пиаца Навона — обясних му аз на италиански.
— А, значи си италианец. — Но от пресилената му усмивка веднага ми стана ясно, че той много-много не ми повярва и продължаваше да подозира, че съм чужденец.
Таксито пое по булеварда. Трафикът вече бе станал ужасяващ. Никой не спазваше осевите линии, а колелата на колите отекваха глухо по паважа.
— От Америка ли идваш? — попита ме таксиджията.
— Да. Не. — Трябваше да се напрегна, за да говоря по-гладко на италиански. — От Канада. Но съм роден в Италия.
— Аха. — Той хвърли бегъл поглед в огледалото за обратно виждане, за да ме огледа по-добре. — За пръв път ли се връщаш?
— Да.
Таксито профучаваше през просторни площади с фонтани, сякаш целият град представляваше толкова голямо пространство за прекосяване, че се налагаше едва ли не да летим по права линия от началната до крайната точка на маршрута. Когато преминавахме покрай фонтаните, се почувствах безкрайно отчужден, тъй като не знаех нито имената им, нито тяхната история. Със същия успех можех да се озова, където и да е другаде по света, просто като турист, който поназнайва нещичко за мястото, където е попаднал, както и няколко фрази на местния език.
Таксиджията изглеждаше толкова уморен, че се усъмних дали не беше към края на смяната си. Лицето му беше посивяло и сбръчкано от изтощение.
— Навремето и аз си мислех дали да не замина за Канада — призна ми той. — Само че тук ми е по-добре.
Не знаех как да реагирам. Все едно да сравняваш ябълки и портокали или пък тези руини и фонтани, отдавна поели миризмата на толкова много история, с нещо напълно ново и свежо.
— Да, така е — благоразумно се съгласих аз.
Той запали цигара, след което ми подаде пакета.
— Пушиш ли?
— Да. Благодаря.
Продължихме сред мълчание. Преминахме покрай Пантеона. По малкия площад пред него крачеха много мъже в костюми. После видяхме как отвориха вратата на едно съвсем малко кафене.
— Пантеона — обясни ми таксиджията с леко срамежлив тон, сякаш се чувстваше неудобно, че не може да ми предложи по-внушителен подарък.
— Да.
Щом стигнахме пред хотела, той слезе от колата, за да ми помогне за багажа.
— Пази се от всичко. Хората често се опитват да се възползват от наивниците. Не е както преди.