Остатъкът от деня
- Автор: Ишигуро Кадзуо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Митева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:
Така се случи, че я видях чак следобед, когато, както вече отбелязах, се натъкнах на нея в трапезарията. Мис Кентън подреждаше сервизите в бюфета. До този момент няколко часа поред бях мислил за скръбта й и най-вече какво да направя или кажа, за да облекча поне малко болката. И щом чух стъпките й в трапезарията — бях зает с нещо в преддверието, — изчаках около минута, после изоставих работата си и я последвах.
— А, мис Кентън — рекох. — Как се чувствате този следобед?
— Много добре, благодаря, мистър Стивънс.
— Всичко наред ли е?
— Да, благодаря.
— Все се каня да ви попитам дали срещате някакви трудности с новите момичета. — Позасмях се. — Когато толкова нови служители пристигнат едновременно, е съвършено нормално да възникнат разни дребни проблеми. Смея да твърдя, че в подобни случаи и най-добрите от нас биха имали полза от професионален съвет.
— Благодаря, мистър Стивънс, но новите момичета напълно ме удовлетворяват.
— И не смятате, че заради тях са необходими промени в работния ни план?
— Не мисля, мистър Стивънс. И все пак, ако случайно променя мнението си, веднага ще ви уведомя.
Тя отново насочи вниманието си към бюфета, а аз се наканих да си тръгна. Дори направих няколко крачки към вратата, ала после се обърнах и казах:
— Значи, мис Кентън, твърдите, че новите момичета се справят добре.
— Много добре, уверявам ви.
— О, това е чудесна новина. — Пак се позасмях. — Просто се чудех, защото бяхме установили, че нито една от тях досега не е работила в такава голяма къща.
— Наистина, мистър Стивънс.
Наблюдавах я как подрежда бюфета и чаках да видя дали ще добави още нещо. Когато след малко стана ясно, че няма, аз се обадих:
— Между другото, мис Кентън, трябва да ви кажа следното. Забелязах, че едно-две неща не са направени както подобава. Струва ми се, бихте могли да не сте чак толкова добродушна с новите служители.
— Какво имате предвид, мистър Стивънс?
— Когато назнача нови служители, мис Кентън, аз лично обичам да им правя двойна проверка. Инспектирам работата им от всички ъгли и се опитвам да преценя как се държат с останалите си колеги. Много е важно да си съставя точно мнение както за техническите им умения, така и за въздействието, което оказват върху общия дух на персонала. Съжалявам, че го казвам, мис Кентън, но напоследък сте малко небрежна в това отношение.
За миг изглеждаше объркана. После се обърна към мен, а на лицето й беше изписано напрежение.
— Не ви разбрах, мистър Стивънс?
— Например, мис Кентън, въпреки че съдовете се мият не по-зле от друг път, забелязах, че са поставени върху лавиците по начин, който, макар и на пръв поглед да не изглежда опасен, след време може да доведе до повече счупвания от необходимото.
— Нима, мистър Стивънс?
— Да, мис Кентън. Освен това малката ниша пред трапезарията не е била почиствана скоро. Ще ме извините, но има още някои дреболии, които бих могъл да изброя.
— Не е нужно, мистър Стивънс. Както ме посъветвахте, отново ще проверя работата на новите момичета.
— Подобно недоглеждане не е в стила ви, мис Кентън.
Тя погледна встрани и на лицето й се появи същото изражение — сякаш се опитваше да разбере нещо, което съвсем я е объркало. Ала вече не изглеждаше толкова разстроена, по-скоро изтощена. После затвори бюфета, промърмори: „Извинете, мистър Стивънс“, и излезе.
Какъв е смисълът от тези безконечни размишления какво би могло да се случи, ако в еди-коя си ситуация съм действал еди-как си? Така човек направо може да се побърка. Лесно е да се говори за „повратни моменти“, само че от позицията на отминалото време. И естествено, когато днес се обръщам назад, подобни мигове наистина могат да ми се сторят повратни и безкрайно ценни за живота ми, но, разбира се, тогава не съм разсъждавал така. Сякаш съм имал на разположение безброй дни, месеци и години, в които да изглаждам недоразуменията с мис Кентън; цял наниз от бъдещи възможности да поправя последиците от някое спречкване. Определено нищо не ми подсказваше, че такива на пръв поглед дребни случки ще направят мечтите ми безнадеждно неосъществими.