Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Чисти дрехи, три самуна пресен хляб, буца сирене, малко месо, две бутилки вино, картон цигари и много кибрит.
Гласът заседна в гърлото ми.
— Благодаря ти, Рейн. Невероятен си. Как го уреди?
— Познавам пазача, който е дежурен тази вечер. Той няма да ме издаде. Дължи ми твърде много.
— Да не реши да си плати дълга наведнъж, като се отърве от теб — подхвърлих аз. — По-добре не го прави пак… колкото и да съм ти признателен. Не е нужно да казвам, че ще унищожа уликите.
— Иска ми се нещата да бяха потръгнали иначе, Коруин.
— На мен също. Благодаря ти, че си помислил за мен, когато това ти е било забранено.
— Тази част беше най-лесната — рече той.
— От колко време се намирам тук?
— От четири месеца и десет дни.
— И какво ново в Амбър?
— Ерик управлява. Това е всичко.
— Джулиан къде е?
— Върна се в Гората на Ардън, заедно с хората си.
— Защо?
— Някакви странни неща изскачат от Сенките напоследък.
— Разбирам. Ами какво става с Кейн?
— Той още е в Амбър и се забавлява. Най-вече с пиене и жени.
— А Жерар?
— Стана адмирал на цялата флота.
Въздъхнах с известно облекчение. Струвах се неговото отсъствие по време на морското ни сражение да не му е донесло неприятности с Ерик.
— Какво прави Рандъм?
— Затворен е в една от горните зали.
— Какво? Заловиха ли го?
— Да. Той минал през Лабиринта в Ребма и се появи тук с арбалет. Успя да рани Ерик, преди да го хванат.
— Наистина ли? Защо не са го убили?
— Носеше се слух, че е женен за една благородничка в Ребма. Ерик не желаеше точно в този момент да си създава неприятности с техния двор. Мойри има голямо кралство, а пък се говори, че Ерик дори възнамерявал да я помоли да стане негова кралица. Всичко това са само клюки, разбира се. Но интересни.
— Да — съгласих се аз.
— Тя те харесваше, нали?
— Донякъде. Ти как разбра?
— Присъствах, когато съдиха Рандъм. Успях да поговоря с него за миг. Лейди Вайъли, която твърди, че му е жена, помоли да сподели с него затвора. Ерик още не е решил как да отговори.
Замислих се за сляпата девойка, която никога не бях виждал и направо й се удивих.
— Преди колко време се случи всичко това? — попитах.
— Ами… преди трийсет и четири дни. Тогава се появи Рандъм. Една седмица по-късно, Вайъли отправи молбата си.
— Трябва да е странна жена, ако действително обича Рандъм.
— И аз това си помислих — рече той. — Не мога да си представя по-необичайна комбинация.
— Ако ти се удаде възможност да го видиш отново, предай му поздравите и съчувствието ми.
— Добре.
— Как я карат сестрите ми?
— Дирдри и Луела останаха в Ребма. Лейди Флоримел се радва на благоволението на Ерик и заема високо положение в настоящия двор. Не зная къде се намира Файона в момента.
— Разбра ли се нещо повече за Блийс? Предполагам, че е мъртъв.
— Трябва да е загинал — каза Рейн. — Обаче тялото му изобщо не беше намерено.
— А Бенедикт?
— Все така отсъстващ, както и досега.
— Ами Бранд?
— Ни звук, ни стон.
— Е, струва ми се че с това покрихме цялото семейство, каквото е в настоящия момент. Написал ли си някакви нови балади?
— Не — отговори той. — Все още работя над „Обсадата на Амбър“, но тя и без това ще бъде изпълнявана само тайно, ако изобщо стане.
Протегнах се през мъничката вратичка в долния край на вратата.
— Бих искал да ти стисна ръката — рекох и усетих неговата длан върху моята. — Беше прекрасно от твоя страна да сториш всичко това за мен. Ала не го прави повече. Глупаво ще бъде да предизвикваш гнева на Ерик.
Той ми стисна ръката, измърмори нещо и си тръгна.
Напипах пакета му, отворих го и се натъпках с месото, което беше най-нетрайната част от съдържанието му. Придружавах хапките си с големи залъци хляб и едва сега осъзнах, че почти бях забравил колко вкусна може да бъде храната. После ми се доспа и си легнах. Не вярвам да съм спал много дълго и когато станах, отворих едната бутилка вино.