Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Луела или Дирдри щяха да ми дадат подслон. Защо бях постъпил така?
Убих още един гвардеец и изхвърлих въпроса от ума си.
Слънцето залезе и мрак обгърна земята. Броят ни бе намалял до няколкостотин души и не се бяхме приближили особено до двореца.
Тогава видях Ерик и го чух да крещи заповеди. Ех, само ако можех да се добера до него!
Но не ми се удаде такава възможност.
Вероятно щях да се предам, за да спася остатъка от войската си, която ми бе служила толкова добре.
Ала нямаше на кого да се предадем, никой не искаше това от нас. Ерик дори не би ме чул, ако извиках. Той беше далеч от мен и даваше нареждания.
Затова продължавахме да се бием. Останаха ми само сто души.
Ще бъда кратък.
Те избиха всички, освен мен.
Хвърлиха мрежи отгоре ми и ме обсипаха с притъпени стрели без върхове.
Най-накрая паднах, те ме заудряха с тояги и здраво ме завързаха. После всичко потъна в мрак и се превърна в кошмар, който ме погълна и не ме пускаше, каквото и да ставаше.
Бяхме загубили.
Свестих се в тъмница дълбоко в подземията на Амбър и съжалих, че съм оцелял.
Фактът, че бях все още жив, означаваше, че Ерик крои планове за мен. Представях си диби и скоби, пламъци и клещи. Видях образно предстоящата си деградация, докато лежах там на подгизналата слама.
Колко ли време съм бил в безсъзнание? Не знаех.
Претърсих килията си с идеята да намеря някакво средство за самоубийство, но не открих нищо подходящо за целта.
Раните ми горяха като слънца и бях страхотно уморен.
Отпуснах се върху сламата и отново заспах.
Когато се събудих, все още никой не бе влизал при мен. Нямаше кого да купя, нито кой да ме измъчва.
Освен това нямаше и какво да ям.
Лежах там, увит в плаща и си припомнях всичко случило се откакто се бях събудил в „Гринуд“ и бях отказал да ми направят инжекция. Може би щеше да е по-добре, ако не го бях правил.
Познах отчаянието.
Скоро Ерик щеше да бъде коронясан за крал на Амбър. А това можеше вече и да е станало.
Но сънят бе нещо толкова прекрасно, а аз бях така уморен.
За първи път наистина имах възможност да се отпусна и да забравя за раните си.
Килията беше толкова тъмна, воняща и влажна.
VIII
Не знаех колко пъти съм се събуждал и пак съм потъвал в сън. В два от случаите намерих оставени върху поднос до вратата хляб, месо и вода. И двата пъти изпразних подноса. В килията ми беше тъмно като в рог и страшно студено. Стоях там и чаках ли чаках.
Накрая те дойдоха за мен.
Вратата се отвори и нахлу слаба светлина. Примижах и ми бе наредено да вървя напред.
Коридорът отвън беше препълнен с въоръжени мъже, затова реших, че няма смисъл да правя никакви опити за бягство.
Потърках наболата си брада и тръгнах накъдето ме поведоха.
След дълъг преход стигнахме до залата със спиралната стълба, по която започнахме да се изкачваме. Докато вървяхме, не зададох нито един въпрос и никой не ми предложи никаква информация.
Когато се озовахме в края на стълбата, бях съпроводен нататък до самия дворец. Там ме въведоха в топла, чиста стая и ми наредиха да се съблека, което аз направих. После влязох във вана, пълна с вдигаща пара вода и един слуга ме изтърка, обръсна и подстрига косата ми.
Щом отново се изсуших, дадоха ми чисти дрехи, в черно и сребърно. Облякох ги и поставиха върху раменете ми черен плащ, чиято закопчалка представляваше сребърна роза.
— Готов сте — заяви сержантът на стражата. — Елате с мен.
Последвах го, а стражите последваха мен.
Бях отведен далече в дъното на двореца, където един ковач сложи окови около китките и глезените ми и ги свърза с вериги, които бяха прекалено здрави, за да успея да ги счупя. Ако бях оказал съпротива, знаех, че ще ме бият, докато изпадна в безсъзнание и после резултатът щеше да бъде същия. Не изпитвах желание отново да ме бият до безсъзнание, затова се подчиних.