Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Започнаха да сервират храната и тъй като бях гладен, ядох не по-зле от всички тях, а дори и доста по-добре от повечето.
През цялото време свиреше музика и вечерята продължи повече от два часа. Никой не ми проговори и аз не заговорих никого. Но присъствието ми се чувстваше и нашата маса бе по-тиха от останалите.
Кейн седеше в горния край на масата. От дясната страна на Ерик. Предполагах, че Джулиан е в немилост. Нито Рандъм, нито Дирдри присъстваха. Имаше и много благородници, които познавах и някои от тях бях смятал за приятели, но те до един отказваха да отвърнат на погледа ми.
Тогава разбрах, че е въпрос само на дребни формалности Ерик да стане крал на Амбър.
Скоро дойде и техният ред.
Щом вечерята свърши, не последваха речи. Ерик просто се изправи.
Тромпетите отново изсвириха и раздраха въздуха със звука си.
После процесията от придворни се запъти към тронната зала на Амбър.
Знаех какво щеше да последва.
Ерик застана пред трона и всички му се поклониха.
С изключение на мен, всъщност, но пък аз бях принуден да коленича.
Днес беше денят на неговата коронация.
Настъпи тишина. Кейн внесе възглавничката, върху която бе поставена короната, короната на Амбър. Той коленичи и замръзна в това положение, предлагайки я.
Тогава бях вдигнат на крака и изблъскан напред. Знаех какво предстои да се случи. Озарението ме удари като светкавица и започнах да се съпротивлявам. Но те ме събориха на земята с удари и ме затътриха на колене в основата на стълбичката пред трона.
Музиката плавно се усили — свиреха „Зелените ръкави“ — и отнякъде зад гърба ми Джулиан обяви:
— Наблюдавате коронацията на новия крал на Амбър. — После с шепот се обърна към мен: — Вземи короната и я подай на Ерик. Той сам ще я сложи на главата си.
Вгледах се в короната на Амбър върху пурпурната възглавничка, която Кейн държеше.
Тя бе изкована от злато, имаше седем върха и в края на всеки от тях блестеше скъпоценен камък. Обръчът беше обсипан с изумруди, а над слепоочията бе поставен по един огромен рубин.
Не помръдвах, замислен за времената, когато бях гледал лицето на баща ни под нея.
— Не — рекох просто и почувствах удар по лявата буза.
— Вземи я и я подай на Ерик — повтори той.
Опитах се да му върна удара, но веригите ми бяха стегнати изкъсо. Получих нов удар.
Погледнах към острите, дълги върхове.
— Добре тогава — казах накрая и посегнах към короната.
Задържах я за миг в две ръце, после бързо я поставих върху собствената си глава и обявих:
— Коронясвам себе си, Коруин, за крал на Амбър!
Мигновено ми отнеха короната и я поставиха обратно на възглавничката. По гърба ми се посипаха удари. Из залата се разнесе мърморене.
— Сега я вдигни и опитай пак — нареди Джулиан. — Вземи я и я подай на Ерик.
Върху мен се стовари нов удар.
— Добре — рекох му, като усещах, че ризата ми става мокра.
Този път я запокитих, с надеждата да извадя на Ерик някое око.
Той я улови с дясната си ръка, усмихна се надолу към мен и аз получих нова порция удари.
— Благодаря ти — рече Ерик. — А сега ме чуйте, всички присъстващи, както и онези, които ни слушат в Сенките. Днес аз приемам короната и трона. Поемам в ръката си скиптъра на кралство Амбър. Спечелих трона честно и го вземам и задържам с правото на своята кръв.
— Лъжец! — извиках аз и нечия ръка ми запуши устата.
— Приемам короната под името Ерик Първи, крал на Амбър.
— Да живее кралят! — извикаха три пъти придворните.
После той се наведе напред и ми прошепна:
— Очите ти се насладиха на най-прекрасната гледка, която някога ще видят… Стража! Отведете Коруин в ковачницата и му изгорете очите! Нека запомни тази церемония като последното, което е видял през живота си! После го хвърлете в мрака на най-дълбоката тъмница в подземията на Амбър, където името му да бъде забравено!
Изплюх се и получих удари.
Съпротивлявах се с всички сили, но бях изведен от залата. Никой не искаше да ме погледне, докато минавах и последното, което си спомням, е как седналия на трона си Ерик произнася своята благословия над благородниците на Амбър и се усмихва.