Бягай и не бързай да се връщаш

Изкачи се по улица Гете и бавно влезе във „Викингът“. Поръча си сандвич и седна на масата, която гледаше към площада — нежелана от никого маса, защото трябваше да си доста дребен, за да не си удариш главата във фалшивия корабен нос на дракар, закрепен на стената зад нея. Беше изял четвърт сандвич, когато Бертен стана и внезапно удари медната плоча над бара, предизвиквайки гръмотевичен шум. Адамсберг с учудване видя как всички гълъби на площада отлитат с пърхане, а в бара нахлува цяла тълпа клиенти, включително и Льогерн, на когото направи знак да се приближи. Глашатаят седна срещу него.

— Черни мисли ли са ви нападнали, господин комисар? — попита Жос.

— Липса на мисли ме е нападнала, Льогерн. Толкова ли ми личи?

— Аха. Изгубен в морето?

— Не знаете колко сте прав.

— Случвало ми се е три пъти и сме обикаляли из мъглата като въртоглави. Едва избягвахме една катастрофа и налитахме на друга. Двата пъти апаратите сами се развалиха. А третия път аз бях направил грешка със секстанта след една безсънна нощ. Уморен ли си, гафът е неизбежен. Още не мога да си простя.

Адамсберг изправи гръб и Жос видя как в очите му с цвят на водорасли се разгаря огънят, който бе видял да блести първия път в кабинета му.

— Я повторете, Жос. Повторете точно каквото казахте.

— За секстанта ли?

— Да.

— Ами така стана със секстанта. Сбъркаш ли, гафът е неизбежен, грешката е непростима.

Адамсберг се загледа в една точка на масата, съсредоточен, неподвижен, протегнал ръка, сякаш за да накара Жос да замълчи. Глашатаят не посмя да продължи и само гледаше как сандвичът се сгъва между пръстите на комисаря.