Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка

няколко прожектора, за да осветим стената зад него? Трябва да огледам по-добре.

Ейдън запечата кутията с полилея.

- Там няма нищо.

- Мисля, че грешиш. Реставрираш антики, нали? Погледни. Трябва да се свали

стогодишна мръсотия, за да можем… за да мога аз да видя какво има под нея.

- Наистина ли? – Ейдън дръпна тапета настрани. – Какво мислиш, че има тук

отзад? Плачещо бебе?

- Не, но е повече от стена.

- А ти си повече от купувач на старинни дрехи. – Той намигна. – Ще се погрижа.

Хармъни се увери, че Ейдън си бе отишъл, преди да влезе и да перне сестра си.

- Съжалявам – каза Сторм, разтривайки ръката си. – Бях наистина привлечена.

- Брутално много и защо, по дяволите, да не си?

- Този тип е съвсем различна порода жребец, по странен, добър, грубиянски

начин. Като бях до него получих картини от… не знам; не можах да идентифицирам

изображенията, но се кълна в Краля Дъб*, че чух бебешки плач.

- Ще ни простиш, че не подскачаме всеки път, когато чуеш бебешки плач – каза

Хармъни. – Освен ако не мислиш, че Ейдън може би е женен?

- Не – каза Сторм. – Не е това. Но бях права, че Джейк е плакал в лодката на път

за насам.

- Добре, това ще ти го призная, но спри да се опитваш да скочиш на “Харлито” на

Ейдън. Той си мисли, че ти си аз.

Дестини се присъедини към тях.

- Страшен начин да се преструваш на оглупялата си от любов сестра, хлапе.

Хармъни се намръщи.

- Не съм оглупяла от любов.

Сторм също възрази.

- Щях веднага да скоча на жребеца, ако бях себе си.

- Голяма изненада. – Хармъни скръсти ръце. – Хайде да свършим онова, за което

дойдохме, става ли? Концентрирайте се върху тази стена.