Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя
- Автор: Гийу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Персей“
- ISBN: 978-954-9420-72-2
- Переводчик: Румен Руменов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят тамплиер: Кралство в края на пътя». Краткое содержание книги:
Рицарят тамплиер носи от Йерусалим знания и култура, които са предвестник на едно ново време за Европа. Но той усеща, че дебне война — въпрос на време е вражески род да поиска да си възвърна трона с помощта на съюзници отвън. Използвайки военния си опит и знания, Арн трябва да създаде и обучи армия, готова да се изправи срещу тях. И да положи основите на едно обединено кралство.
— Кажи ми, Адалвард, верни мой пазителю, ти, който си човек от кралския двор и знае много повече от една бедна манастирска послушница, защо аз, която съм член на скромния род Поле, съм прицелна точка за хора с лоши намерения?
— Бедна ли?! — възкликна Адалвард, поглеждайки я изпитателно, за да разбере шегува ли се или не. — Това може би е вярно за момента, но когато станете съпруга на един Фолкунг, ще ви принадлежи една трета от богатството му. Скоро ще бъдете богата, госпожо. Ако някой успее да ви отвлече, ще може лесно да получи голям откуп. Подобно нещо вече се е случвало, въпреки че аз лично не познавам някой, останал жив след подобен пазарлък. Сигурното е, че такива неща са се случвали.
— Фактът, че ме ескортират мъже като вас, наистина ми вдъхва дълбоко чувство за сигурност — отговори Сесилия, въпреки че остана наполовина удовлетворена от чутото. — Има обаче и друго, нали? Подобна силна охрана не е необходима за защита от почти невъоръжени бандити. Достатъчно би било те да видят цвета на знамето ни и трите корони.
— Напълно вярно, госпожо — отвърна Адалвард, без този път да продължи по темата. — Аз съм част от семейството на краля и от това на баща му, свети Ерик. По-големите ми братя поеха грижата за фермите ни, а аз имах възможността да вляза в кралската гвардия. Не мога от нищо да се оплача. Когато човек е от рода Ерик знае много добре какво е борбата за властта. Вашият живот, госпожо, е част от това.
— Не разбирам много от мъжките работи — смирено отговори Сесилия. — Ето защо съм още по-щастлива да бъда съпровождана от човек, който би могъл да ми обясни това, което на нас, живеещите в манастир, убягва. Защо моят живот или моята смърт би имала нещо общо с борбата за властта?
Моля те да ми го обясниш, Адалвард!
— Не мога да ви кажа нещо различно от това, което вие рано или късно ще научите — отвърна Адалвард, поласкан, че от него се очаква да каже истината. — Ако бяхте станала, както трябваше, игуменка, аз никога не бих могъл така свободно да разговарям с вас. Ако бяхте приела, вашето свидетелстване би позволило на най-големия кралски син да наследи короната. Това вие вече го знаете, нали?
— Да. Защо обаче Сверкерите ще ми желаят злото, ако не свидетелствам?
— Ако бъдем избити — вие, госпожо, аз самият и моите хора, всички ще обвинят Сверкерите за извършители, дори и да не е така — добави Адалвард, притеснен от неочаквания обрат на разговора и от мисълта, че се е оставил да бъде въвлечен в нежелана посока.
— Не биха ли поискали, в такъв случай, да бъде убит например Арн Магнусон? — попита Сесилия, без гласът й да трепне.
— Да, разбира се. На всички е известно, че ние, Ериките, само ще спечелим от неговата смърт. Тогава вие ще станете игуменка, веднага щом мъката и самотата ви подтикнат да влезете в манастира. Заклевам се обаче, че това не влиза в намеренията ни, защото би означавало да нарушим съюза между Ерики и Фолкунги, скрепен с множество тържествени клетви. Ако нашите два рода се скарат, ние съвсем скоро ще изгубим властта в полза на Сверкерите.
— Така че Сверкерите имат интерес Арн Магнусон да бъде убит и да направят така, че убийството да бъде приписано на Ериките — невъзмутимо допълни мисълта му Сесилия.
— Без съмнение — каза Адалвард усмихвайки се. — Те биха спечелили много от смъртта на Арн Магнусон, приписвайки на нас убийството му. Кого обаче биха могли да изпратят в Арнес или във Форшвик да изпълни подобна задача? Один, единственият способен да стане невидим? Или Тор, чийто чук кара целия свят да трепери? Не, никой не би се осмелил предумишлено да убие Арн Магнусон, госпожо, можете да бъдете сигурна.
Адалвард се развесели от думите си относно Один и Тор. На Сесилия шегата й се стори доста нечестива, но пък й достави душевно облекчение.
Спокойствието на пътуването бе нарушено един-единствен път. След Йостансьо излязоха от гората, за да прекосят една по-открита местност с разпръснати тук-там ферми. В един момент се натъкнаха на стадо овце, спускащо се бегом от едно възвишение. След него тичаха четирима овчари с развети кафяви пелерини и с криваци в ръце, опитвайки се да съберат подплашените животни.
Адалвард веднага изпрати четирима от хората си с извадени мечове към тях и овчарите мигом се хвърлиха по лице на земята с разтворени ръце и крака, като същевременно се опитваха да видят с крайчеца на очите си накъде отиват животните им.
Докато четиримата гвардейци преследваха овчарите, останалите осем стесниха кръга около Сесилия с извадени мечове. Колкото до Адалвард, той застана начело, обяснявайки кратко на Сесилия, че човек не може да бъде сигурен в нищо и че смъртта може да дебне навсякъде. Но овчарите се оказаха наистина такива и не се наложи да ги убиват без нужда. Струваше им доста усилия да съберат отново стадото, но това бе всичко.