Силата на настоящето
- Автор: Толе Екхарт
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК "Кибеа"
- ISBN: 954-474-361-8
- Переводчик: Жанета Шинкова
- Жанр: Психология
Электронная книга - «Силата на настоящето». Краткое содержание книги:
ЕКХАРТ ТОЛЕ е роден в Германия, където живее до тринадесетгодишна възраст. След като завършва Лондонския университет, се занимава с научна работа в Кеймбриджкия университет. На двадесет и девет години преживява дълбока духовна промяна, която фактически разрушава старата му самоличност и променя коренно хода на живота му. Следващите няколко години Толе посвещава на стремежа да разбере, осмисли и задълбочи промяната, която бележи началото на едно пътуване навътре в себе си. Екхарт не принадлежи към никоя конкретна религия или традиция. Учението му внушава просто, но проникновено послание с непреходната яснота на древните духовни водачи: има път за преодоляване на страданието и за откриване на вътрешен мир.
Толе утвърждава присъствието си из целия свят като съветник и духовен учител. Чрез Силата на настоящето, превърнала се в световен бестселър, учението му за първи път става достъпно за широката публика. Голям успех имат и следващите му книги Гласът на покоя (ИК “Кибеа”, 2005), Практикуване на силата на настоящето (ИК „Кибеа”, 2009) и Нова земя (ИК “Кибеа”, 2009). Живее във Ванкувър, Канада.
За книгата
За да се отправим на пътуване в “СИЛАТА НА НАСТОЯЩЕТО”, трябва да изоставим своя аналитичен ум и изкуствения, създаден от него аз — егото. Още от началото на първата глава се озоваваме бързо на една значително по-голяма надморска височина, където въздухът е по-лек. Това е въздухът на духовното. Пътуването обаче е едно предизвикателство.
Екхарт Толе пише достъпно във формата на въпроси и отговори, за да ни упъти. Самите думи служат за пътни знаци.
Нови открития по пътя очакват мнозина от нас: ние не сме своят ум, ние можем да се измъкнем от психическата болка, истинската човешка сила може да бъде намерена само като приемем Настоящето. Научаваме също, че тялото всъщност е един от ключовете към състоянието на вътрешен мир, както и тишината и пространството около нас.
Достъп можем да имаме навсякъде. Тези точки на достъп, наречени портали, могат да ни въведат в Настоящето — сегашния момент, където проблемите не съществуват. Именно тук намираме радост и успяваме да приемем истинското си аз. Тук откриваме, че вече сме завършени, пълноценни и съвършени.
Мнозина от нас ще установят, че най-голямата пречка пред осъзнаването на този факт са връзките ни, особено интимните.
Но и тук сме на “нова територия” и нещата не са такива, каквито са ни се стрували преди. Научаваме, че взаимоотношенията ни също са портал към духовното просветление, ако ги използваме мъдро, т. е. ако ги използваме, за да станем по-съзнаващи и следователно по-любящи човешки същества. Какъв е резултатът? Истинско единение с другите.
Ако можем да присъстваме изцяло и да предприемаме всяка своя стъпка в Настоящето, ако можем да почувстваме реалността на неща като “вътрешното тяло”, “капитулацията”, “прошката” и “Неизявеното”, ще бъдем отворени за преобразяващото въздействие на “Силата на настоящето”.
Винаги, когато ви се случи нещо негативно, в него се крие дълбока поука, макар че е възможно в този момент да не я видите. Дори и краткотрайно боледуване или злополука могат да ви покажат какво е реално и какво е нереално в живота ви, какво в крайна сметка има значение и какво няма.
В една по-обща перспектива обстоятелствата винаги са положителни. По-точно, не са нито положителни, нито отрицателни. Те са, каквито са. Когато живеете, приемайки изцяло това, което е — а това е единственият разумен начин на живот, — в живота ви вече няма добро и лошо. Има само по-висше добро — което включва “лошото”. От гледна точка на ума обаче има добро и лошо, харесване и нехаресване, любов и омраза. Затова в “Битие” е казано, че Адам и Ева са били изгонени от “рая”, след като са “яли от дървото за познаване добро и зло”.
Това ми звучи като отричане и самоизмама. Когато на
мен или на близък човек се случи нещо ужасно -
злополука, болест, някаква болка или смърт -
мога ли да се преструвам, че това не е лошо? Остава си фактът, че това е лошо, защо да го отричаме?
Вие не се преструвате, а оставяте нещата да бъдат такива, каквито са, това е всичко. Това “позволяване” ви отвежда отвъд ума с неговите шаблони на съпротива, които създават противоположности като позитивно и негативно. Прошката към настоящето е дори по-важна от прошката към миналото. Ако прощавате на всеки един момент — позволявате му да бъде, какъвто е, — вече няма да се натрупва недоволство, за което да бъде нужна прошка някога по-късно.
Помнете, че тук не говорим за щастие. Ако например току-що е починал ваш любим човек, или ако усещате приближаването на собствената ви смърт, няма как да бъдете щастливи. Това е невъзможно. Но можете да имате покой. Може да има тъга и сълзи, но ако сте се отказали от съпротивата, под тъгата ще усещате дълбоко спокойствие, свещено присъствие. Това е излъчването на Битието, това е вътрешен мир, това е доброто, което няма противоположност.
Ами ако става въпрос за ситуация, в която може нещо да се направи? Как едновременно да ѝ позволя да бъде и да я променя?
Направете каквото трябва. Междувременно приемете това, което е. Тъй като умът е синоним на съпротива, приемането веднага ви освобождава от управлението на ума и възстановява връзката ви с Битието. В резултат обичайните мотиви за действие на егото — страх, алчност, контрол, отбрана или подхранване на фалшиво себеусещане — престават да действат. Един много по-голям от ума интелект взема нещата в свои ръце, затова в действията ви ще се влее друг порядък съзнание. “Приемете всичко, което дойде, втъкано в шарките на съдбата ви, защото какво би отговаряло по-точно на нуждите ви?” Това е написано преди 2000 години от Марк Аврелий — един от рядко срещаните притежатели едновременно на светска власт и мъдрост.
Като че ли повечето хора имат нужда да преминат през много страдание, преди да се откажат от съпротивата и да приемат — преди да простят. Когато го сторят, се случва едно от най-големите чудеса — пробуждане на съзнанието за Битието посредством нещо, което изглежда лошо, преобразуване на страданието във вътрешен мир. Крайният ефект на всичкото зло и страдание на света е, че ще принуди хората да осъзнаят кои са отвъд името и формата. В този смисъл онова, което възприемаме като зло от своята ограничена гледна точка, всъщност съставлява част от едно по-висше добро, което няма противоположност. Но това ще стане вашата истина само ако простите. Дотогава злото ще остане непоправено, ще си остане зло.
Посредством прошката, която по същество означава да признаете, че миналото е маловажно, и да приемете настоящето такова, каквото е, чудото на преобразуването се извършва не само вътре във вас, но и извън вас. Във вас и около вас се образува тихо пространство на наситено присъствие. Който и каквото влезе в това поле на съзнанието, ще бъде повлиян от него — понякога незабавно и видимо, друг път на по-дълбоко ниво, при което промените се появяват едва по-късно. Разрешавате противоречията, лекувате болката, разпръсквате несъзнанието, без да правите нищо — просто като бъдете, като поддържате честотата на наситено присъствие.