![Град на стълби [City of Stairs - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/2/grad-na-stlbi-city-of-stairs-bg-download.jpg)
Град на стълби [City of Stairs - bg]
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-607-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на стълби [City of Stairs - bg]». Краткое содержание книги:
В този изтерзан град се появява Шара Тивани. Официално тя е дребен дипломат в посолството на Сейпур, бивша колония на Континента и негов настоящ господар. Неофициално тя е сред най-добрите шпиони на своята страна, дошла в Баликов да залови един убиец…
Кръвта на Шара изстива. „Леля следи кореспонденцията ми с министерството?“
Трескаво търси някакво логично обяснение.
— Да — казва накрая. — Проверявах Вотров.
— Сериозно? — Виня вдига вежди. — Вотров притежава няколко банки в Баликов. Сред тях и доста по-големи от онази, за която си поискала проверка. Да не говорим, че собствеността на въпросната банка минава през една доста заплетена схема от фирми. Затова ми е интересно… какво те накара да провериш точно тази конкретна банка?
— Поради причините, които ти очерта току-що. Реших, че ако има нещо за криене, то ще е там.
Виня кимва бавно.
— Но ако действително си търсела нещо такова, щеше да поискаш пълна финансова проверка. А ти не си поискала такава.
— Отклониха ми вниманието — казва Шара. — Твърде много трупове, забрави ли?
Лицата им висят в прозорците, двете се взират една в друга с безизразни физиономии.
— И няма нищо общо с факта — тихо казва Виня, — че тази конкретна банка е най-близката до университета, която предлага лични депозитни кутии?
„Знае.“
— Лични депозитни кутии? — пита Шара. Невинност капе от думите ѝ.
— Ами да. Нали точно този метод предпочиташ за комуникация с информаторите си. Оставяш указания в депозитна кутия, информаторът ги прибира оттам и така осъществявате връзка, без да се срещате лице в лице. Ти обичаш финансовите институции, Шара. Те са ефикасни също като теб.
— Тук съм отскоро и нямам мрежа от информатори, с които да се свързвам по този начин, лельо.
— Така е. — Очите на Виня сякаш се отдръпват назад в главата ѝ и Шара внезапно изпитва неприятно усещане, че я разглеждат под лупа. И разбира как Виня е председателствала толкова комисии и изслушвания, без да загуби и за миг самообладанието си. — Но вероятно си научила Ефрем на този метод.
„Дано не започна да се потя точно сега.“
— Накъде биеш, лельо Виня?
— Шара, миличка — бавно казва Виня, — нали не криеш нещо от мен?
Шара прави опит да се усмихне многозначително.
— Не аз крия разни неща.
— Аз съм твой началник. Част от работата ми е да преценявам кой какво трябва да знае. И ще ти кажа на какво ми прилича това… Според мен си се натъкнала на депозитна кутия, която Пангуи е използвал за обмен на информация и съобщения, но още не си се добрала до съдържанието ѝ. И не искаш да докладваш за откритието си, докато не видиш какво има вътре. Нека ти напомня обаче… — думите ѝ са толкова студени, че Шара ги усеща като шамари, — че Пангуи беше мой агент. Операцията беше моя операция. Напоследък рядко ръководя операции, но когато се заема с това, държа да ги контролирам от началото до края. И резултатът от тази операция, без значение какъв е той, стига първо до мен. До мен, Шара. А не до оперативен агент, който случайно е на място, агент, който дори не е прикрепен към въпросната операция. Противното би означавало този агент да бъде изтеглен много рязко от сцената. Ясна ли съм?
Шара примигва бавно.
— Разбираш ли, Шара?
Макар външно да е напълно пасивна, в главата си Шара води разгорещен дебат. Както тя вижда нещата, разполага с четири възможности. Би могла да направи едно от следните неща:
1. Да каже на леля си, че е имала контакт с Божество и следователно ѝ е необходим достъп до всичко, което Пангуи е събрал като материал от проучванията си. (Това обаче би означавало да информира един потенциално компрометиран държавен служител за най-опасния разузнавателен пробив в съвременната история.)
2. Да премълчи както за депозитната кутия на Пангуи, така и за контакта си с Божеството, и сама да продължи разследването си по двете следи. (Така обаче рискува да я изтеглят от Баликов, нищо че това би забавило леля ѝ в достъпа до депозитната кутия, която очевидно представлява сериозен интерес за нея.)
3. Да каже на леля си всичко за депозитната кутия на Пангуи, чието съдържание най-вероятно е станало причина за убийството му — някой се е опитал да стигне до въпросното съдържание, но не е успял, — и да продължи сама разследването на контакта си с Божеството и убийството на Пангуи.
4. Да каже на Виня, че няма да чете материалите в кутията, а по-нататъшните си действия ще съобрази с резултатите от разпита на чистачката.
„Добре — мисли си Шара, — нека е номер четири.“
— Ако открия нещо от Ефрем — казва тя, — ще ти го пратя директно, лельо Виня.
— Без да го проучиш самата ти?