![Град на стълби [City of Stairs - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/2/grad-na-stlbi-city-of-stairs-bg-download.jpg)
Град на стълби [City of Stairs - bg]
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-607-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на стълби [City of Stairs - bg]». Краткое содержание книги:
В този изтерзан град се появява Шара Тивани. Официално тя е дребен дипломат в посолството на Сейпур, бивша колония на Континента и негов настоящ господар. Неофициално тя е сред най-добрите шпиони на своята страна, дошла в Баликов да залови един убиец…
Виня продължава:
— Ефрем вярваше, че смъртните последователи на Божествата са имали някакъв дял в оформянето на тези реалности. Ала не знаеше как е ставало това, защото нямаше достъп до необходимите исторически източници. Опасни исторически източници.
— Които са били събрани в Склада.
— Именно. Всъщност той беше написал и предал научен доклад за тази своя теория, който ми бе своевременно изпратен, защото на тези неща винаги се гледа с неодобрение. Сигурно са очаквали да го хвърля в затвора, да го заточа или нещо такова.
— Вместо това си му дала онова, което е искал. Защо?
— Ами, помисли, Шара — казва Виня. — Сега Сейпур е най-силната нация на света. Силата ни е неоспорима. Не съществува дори сянка на външна заплаха. Само дето… знаем, че някога Божествата са съществували. И макар да са били убити, ние все още не разбираме какво са били или как са правели онова, което са правели, или откъде са дошли, дори не знаем как каджът ги е убил.
— Мислиш за тях като за оръжия.
Виня свива рамене.
— Може би. Представи си само… ако едно Божество поискало дадена земя да изгори в огън, тя изгаряла в огън. В известен смисъл те биха били оръжие, което да сложи край на съвременното военно дело такова, каквото го познаваме. Край на армиите. Край на бойния флот. Край на войниците… ще останат само жертвите.
Шара усеща как в стомаха ѝ се събира топка от студен ужас.
— И си решила да… създадеш едно такова за Сейпур?
Виня избухва в смях.
— Не, моретата да не дават, не. Не, не, не! Настоящото положение на нещата си ми харесва. Би било лудост да отворя вратите пред нещо, което ще има повече… как да се изразя… ще разполага с повече власт от мен. Не, желанието ми беше да направя така, че никой друг да не се сдобие с такова оръжие. Това… Това е нещо, което отдавна ме държи будна нощем, мен и мнозина други в Сейпур. Ако Ефрем откриеше отговори откъде са дошли Божествата и какъв е бил източникът на силата им, тогава бихме могли да вземем активни предпазни мерки, така че Божествата никога да не се върнат. А ако в добавка се добереше и до някаква информация за оръжието на каджа, за което ние и до ден-днешен не знаем абсолютно нищо, това би подобрило съня ми в голяма степен.
— Ще спиш по-добре, ако знаеш как се убиват богове?
Небрежно свиване на раменете в отговор.
— Такава е тегобата на властта — казва Виня. — Този аспект на проучванията не вълнуваше особено Ефрем, даже мисля, че той го намираше за скучен, но каквото и да откриеше, все щеше да е повече от онова, което знаем в момента.
— А и така бихме разбрали… Хм. Най-после бихме разбрали защо ние сме били отхвърлени — казва Шара.
Виня не бърза да отговори, но накрая кимва бавно.
— Да. Най-сетне бихме разбрали.
Не казват нищо повече по тази тема, няма и нужда — макар да не минава и ден без всеки сейпурец да си спомни как предците му са живели в унизително робство, не минава и час, без да се запита защо. Защо на тях им е бил отказан бог? Защо Континентът е бил благословен със защитници, със сила, с инструменти и привилегии, които така и не са стигнали до Сейпур? Как и защо е било допуснато такова въпиещо неравенство? И макар в очите на света Сейпур да изглежда малък и донякъде странен народ, просветен и богат, всеки, който се озове там дори за кратко, скоро разбира, че дълбоко в сърцата си сейпурите таят студен гняв, който често ражда неподозирана жестокост. „Наричат ни безбожници — казват често, — все едно сме имали избор!“
— Представихме задачата на Ефрем като дипломатическа мисия — казва Виня. — Като усилие да се затвори пропастта между двата народа. Искахме просто да разлистим книгите, които се съхраняват в Склада. Нищо повече. Аз… и за секунда не допуснах, че Ефрем е в опасност, честно. Решихме, че Баликов ще си остане Баликов — затънал в мръсотия до гуша, — а той ще си свърши работата и ще се прибере жив и здрав.
Шара мълчи и се чуди как да постави най-очевидния въпрос.
— Аз… питам се — бавно казва накрая, — защо не ми каза нищо за това, когато дойдох в Баликов?
Виня изсумтява и изправя гръб. Ала за миг очите ѝ трепват, докато тя трескаво мисли как да отговори на въпроса.
Шара се навежда леко напред и наблюдава неотклонно леля си.
— Този проект беше с най-висока степен на секретност — казва накрая Виня, но погледът ѝ се задържа ниско, преди да се вдигне към лицето на Шара. — Ако беше хванала някого, добре дошло. Ако не, щяхме да продължим разследването по други канали.
Виня се усмихва високомерно.