![Град на стълби [City of Stairs - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/1/0/2/grad-na-stlbi-city-of-stairs-bg-download.jpg)
Град на стълби [City of Stairs - bg]
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-607-3
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на стълби [City of Stairs - bg]». Краткое содержание книги:
В този изтерзан град се появява Шара Тивани. Официално тя е дребен дипломат в посолството на Сейпур, бивша колония на Континента и негов настоящ господар. Неофициално тя е сред най-добрите шпиони на своята страна, дошла в Баликов да залови един убиец…
„Лъже — крещи мислено Шара. — Тя лъже! Лъже, лъже, лъже, лъже!“
И в този миг Шара решава да не казва на леля си за видяното в арестантската килия. Това ѝ решение противоречи на всяка логика — Виня иска да знае как би могла да унищожи някое ново Божество, следователно новината, че Шара е срещнала такова, би била безценна от нейна гледна точка, — но Шара усеща, че нещо изобщо, ама изобщо не е наред. Знае, че трябва да игнорира тази проява на параноя. Както е казвала неведнъж на собствените си информатори, подозрението към командващия офицер е напълно естествено и обяснимо чувство, но напоследък Виня се държи странно и сега всички инстинкти на Шара крещят, че леля ѝ лъже. А след близо седемнайсет години опит в разпитите Шара се е научила да вярва на инстинктите си.
Възможно ли е леля ѝ да е попаднала под чуждо влияние, пита се Шара, без сама да вярва, че подобна мисъл може да се пръкне в главата ѝ. Възможно ли е някой да разполага с материал толкова компрометиращ, че да постави под властта си очевидния наследник на министър-председателския пост? „Корумпиран политик — мисли си Шара. — Класика в жанра.“ Така де, невъзможно е да изкачиш последните няколко стъпала, без да направиш куп грозни компромиси. Нещо повече, ако някой е успял да надникне в гардероба на леля Виня, със сигурност е видял не една и две кирливи ризи.
Изненадана е все пак колко виновна и засрамена се чувства от взетото решение. В крайна сметка това е жената, която я е отгледала, която се е грижила за нея и за образованието ѝ след като родителите на Шара са починали по време на Чумните години. Ала точно както Виня е на първо място министър и едва на второ място леля, така и Шара винаги е била преди всичко агент на разузнаването.
Затова се връща към старата си максима: „Когато се съмняваш, бъди търпелива и си отваряй очите.“
Виня пита:
— Така. Онова движение, за което спомена. Какво е то?
Шара обобщава с няколко изречения движението за Новия Баликов.
— О — казва Виня. — Да, сещам се. Свързано е с онзи тип, който иска да ни произвежда пушки.
— Да. Вотров.
— Точно така. Някои министри взеха присърце идеята, но аз правя всичко възможно да отложа решението… Категорично не искам да зависим за каквото и да било от град като Баликов. Особено за барут! Значи са нападнали Вотров, така ли?
— Да. — Шара трескаво мисли какво да сподели и какво не и решава да премълчи, че Реставраторите са хвърлили око на стоманата.
— Вотров… името ми е познато, но нямам представа откъде…
— Ние… бяхме състуденти.
Виня вдига пръст.
— А! Сега се сещам. Той ли е? Момчето от „Фадхури“? Той ли иска да ни произвежда оръжия? Помня колко ме беше страх, че ще ти надуе корема.
— Лельо Виня…
— Не го е направил, нали?
— Лельо Виня!
— Добре де, добре…
— Мисля, че няма да се откаже от предложението си за мунициите — казва Шара. — Имай го предвид. Твърдо е решен да индустриализира Континента.
— Хич не ми дреме колко е решен — казва Виня. — Това няма да се случи, докато аз командвам тук. Континентът си е добре така. Ситуацията там е стабилна.
— Стабилна? — казва Шара. — В Баликов очевидно не е така.
Виня махва с ръка.
— Континентът си е такъв. От края на Войната до ден-днешен Континентът си е такъв. Ти нали не се размекваш, Шара? Наясно си, че всяка държава на света иска да изпие кръвчицата на Сейпур. Дечица гладували по улиците, невинни умирали и прочие, и прочие… Чуваме го десетки пъти всеки ден. Мъдрият политик се грижи за своите, а другите оставя на съдбата, особено когато става дума за Континента. Но стига за това. Е? Ако разбирам правилно, искаш да удължа срока, който ти отпуснах за задачата. На какво основание?
— Много скоро ще разполагаме с вероятен агент на Реставраторите, когото да подложа на разпит. Неофициално.
— И кой е този агент, когото ще отвлечете за разпит?
— Една… чистачка.
Виня се разсмива.
— Една какво?!
— Чистачка в университета. Където, както знаеш, е работил Пангуи. Наясно си също, че подобни нискоквалифицирани хора често са слабото звено, което ни осигурява пробив в разследването.
— Хм — казва Виня. — Така е. В тази връзка, откри ли нещо ново за убийството на Пангуи?
„Стигна се и до централния въпрос“ — мисли си Шара. Мобилизира самообладанието си, слага си маска.
— Нищо засега. Но работим по няколко следи.
— Съвсем нищо?
— Засега. Но работим.
— Интересно. — Езикът на Виня, червен като нар, изучава един от резците ѝ. Миг по-късно Виня се усмихва. — Защото знам, че само преди два дни си направила проверка на една банка. Но не споменаваш нищо за това.