Град на стълби [City of Stairs - bg]

— Как?

— Нападението беше извършено по време на светско събитие, на което присъствах и аз.

Виня присвива очи.

— Аха. Ти и… как му беше името…

— Зигруд.

— Да. Колко са жертвите?

— Шестнайсет.

— Е, значи се движи с нормалното си темпо. Всички проклети морета да са ми на помощ, Шара, нямам… нямам представа защо упорито държиш такъв човек при себе си! Постоянно имаме проблеми с дрейлингите! Те са пирати, скъпа!

— Невинаги са били пирати. Не и докато кралят им е бил жив.

— А, да, мъртвият им крал, за когото така обичат да пеят… Той и малкият им изгубен принц, който един ден ще доплава при тях. Предполагам, че не спират да пеят и докато опожаряват половината крайбрежие на Континента! Така де, скъпа, трябва да признаеш, че тези хора са диваци!

— Според мен Зигруд е доказал многократно колко е полезен, снощи и много пъти преди това.

— Разузнавателната дейност има за задача да избягва кръвопролитието, а не да го генерира с литри!

— Да, но разузнавателната дейност е податлива на околната среда не по-малко от всяка друга дейност — казва Шара. — Ние работим в условия на променливи, които често не подлежат на контрола ни.

— Мразя, когато ме цитираш — казва Виня. — Добре. И какво? Някакви негодяи се опитали да гръмнат градски големец или какъвто е там. Това не е новина. За теб пък направо си е един вид ежедневие. Не разбирам защо ме търсиш.

— Защото съм убедена — казва Шара, — че има някаква връзка с Пангуи.

Виня замръзва. Извръща поглед, после бавно поглежда пак към стъклото.

— Какво?!

— Подозирам — казва Шара, — че смъртта на Пангуи вероятно е свързана с дейността на местно реакционерско движение, което цели да отхвърли сейпурското влияние и да върне Континента — или поне Баликов — към предишното му величие.

Виня мълчи. После казва:

— И как стигна до този извод?

— Следили са го — казва Шара. — И подозирам, че са го следили агенти на същото това реакционерско движение.

— Подозираш?

— Да кажем, че го смятам за много вероятно. И по-точно, макар че все още не мога да го потвърдя, мисля, че смъртта му вероятно е настъпила като резултат от дейността му тук, за която реакционерите са научили. Истинската му дейност, а не мисията за културно разбирателство, която е била огласена.

Виня въздъхва и разтрива врата си отстрани.

— А. Така значи.

Шара кимва.

— Така.

— Разбрала си за тази малка… историческа експедиция.

— Значи наистина си знаела за Склада?

— Естествено, че знам за Склада! — тросва се Виня. — Нали затова Пангуи отиде там!