В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
Не след дълго се появи Брам. Затвори телефона си, излегна се на шезлонга до Джорджи и зарея поглед към плискащата се във водата Мег.
— Идеята приятелката ти да се мотае наоколо не е особено добра. Аз все още страстно я желая.
— Не, не я желаеш. Просто искаш да ме дразниш.
Той беше гол до кръста и похотливостта отново завладя развратницата, спотайваща се в тялото й. Брам смяташе, че тя си играе игрички, отказвайки да легне с него, ала нещата бяха много по-сложни. Джорджи никога не бе гледала на секса като на незначително забавление. Винаги бе искала физическата любов да е важна част в една връзка. Досега.
Нима най-после бе станала толкова трезвомислеща и самоуверена, че да си достави удоволствие с краткотраен секс, без любов и обвързване? Няколко горещи лудории в леглото и след това: „Ариведерчи, бейби, и прав ти път!”. Ала този сценарий имаше огромен недостатък. Как да правиш необвързващ секс с мъж, когото после не можеш да отпратиш? Откъдето и да го погледнеше, съвместното им съжителство под един покрив беше проблем, който не можеше да пренебрегне с лека ръка.
— Нищо не си казал за тазсутрешната си среща в „Мандарин” – поде тя, за да се разсее от потискащите мисли.
— Няма много за разказване. Онзи тип просто искаше да се докопа до някои мръсни подробности от нашия брак – сви рамене Брам. – Но на кого му пука? Денят е прекрасен и никой от нас не е нещастен. Трябва да признаеш, че това е страхотна трета среща.
— Добър опит.
— Стига, Джорджи, откажи се. Забелязах как ме гледаш. Само дето не се облизваш.
— За нещастие, аз съм обикновено човешко същество, а ти си станал много по-секси, отколкото беше някога. Само ако беше реален мъж, а не надуваема гумена мъжка кукла…
Той преметна крака през шезлонга и се надвеси над нея като златния Аполон, спуснал се от Олимп, за да напомни на простосмъртните жени за последствията от опасните игри с боговете.
— Само още една седмица, Джорджи. Това е всичко, с което разполагаш.
— Или какво?
— Ще видиш.
Незнайно защо, ала думите му не й прозвучаха като заплаха.
Лора Муди дояде салатата и хвърли кутията в кошчето до бюрото в остъкления си офис, намиращ се на третия етаж в сградата на „Старлайт Артисте Мениджмънт”. Беше на четирийсет и девет, неомъжена и постоянно на диета, за да свали излишните четири и половина килограма, които според холивудските стандарти я превръщаха в неприлично дебела. Имаше мека и непокорна кестенява коса, без нито един посивял косъм; очи с цвят на отлежал коняк; и дълъг нос, който обаче отлично хармонираше с изразителната волева брадичка. Не беше нито красива, нито грозна, което в Ел Ей я превръщаше в невидима. Дизайнерските й рокли и костюми, задължителната униформа за холивудските агенти, никога не изглеждаха добре върху дребната й фигура. Дори да беше облечена в тоалет от „Армани”, винаги се намираше някой, който да й поръча да му донесе кафе.
— Здравей, Лора.
Като чу гласа на Пол Йорк, тя едва не събори бутилката с диетична пепси-кола. Сега щеше да си плати, задето цяла седмица избягваше да отговаря на обажданията му. Пол беше много хубав мъж, с гъста, стоманеносива коса и правилни черти на лицето, но под впечатляващата външност се спотайваше характер на затворнически надзирател. Днес беше облечен в обичайната си униформа – сив панталон и светлосиня риза, със затъкнати в малкото й джобче слънчеви очила „Рей Бан”. Безгрижната му походка не можеше да я заблуди. Пол излъчваше ленивата, но опасна грация на кобра.
— Изглежда, напоследък си добила навика да не вдигаш телефона си – рече той.
— Тук беше истинска лудница. – Лора зашари с крака под бюрото, търсейки сандалите, които бе изритала преди малко. – Смятах днес да ти позвъня.
— С пет дни закъснение.
— Пипнах стомашен грип.
Тя откри единия сандал и се насили да си припомни всичко, което я възхищаваше у него. Той се вписваше напълно в стереотипа на властния и надменен баща на кинозвезда, но беше отгледал и възпитал прекрасна дъщеря. За разлика от много други деца звезди, Джорджи никога не се бе озовавала в клиника за наркомани или алкохолици. Не бе сменяла гаджетата си като носни кърпички, нито бе „забравяла”, че не носи бельо, когато слизаше от автомобил. Освен това Пол беше безупречно стриктен в управлението на парите й, вземаше доста скромен процент за работата си, така че да живее комфортно, но не и в показен разкош. Собствените му амбиции бяха единственото, от което не можеше да предпази дъщеря си.