В името на любовта

Баща й се облегна на стената.

— Не ставай банална, Джорджи – скастри я той. – Поредната комедийна актриса, мечтаеща да изиграе Лейди Макбет. Прави това, за което те бива.

Джорджи нямаше да се остави да я пречупи.

— Откъде мога да съм сигурна, че нямам талант за други роли, след като никога не съм имала шанса да ги изиграя?

— Имаш ли представа колко се потруди Лора, за да ти уреди среща с Грийнбърг?

— Тя би трябвало първо да говори с мен – промърмори Джорджи. Сякаш на Лора изобщо щеше да й хрумне да се посъветва първо с нея!

Пол свали очилата си и разтри очи. Изглеждаше уморен и Джорджи мигом се почувства виновна. Животът му никак не беше лек. Беше останал вдовец на двайсет и пет години с четиригодишна дъщеря на ръце. Баща й бе посветил живота си, а тя му се отплащаше с недоволство и обида. Той отново надяна очилата си и взе вилицата, но веднага я остави.

— Предполагам, че това твое бездействие…

— Не си справедлив! – прекъсна го тя.

— В такъв случай нежеланието ти да се съсредоточиш и да се захванеш за работа навярно се дължи на влиянието на Брам. Откровено казано, страхувам се, че ще зарази и теб с безотговорността и непрофесионализма си.

— Брам няма нищо общо с това.

Докато ровеше из ризотото си, тя чакаше баща й да изтъкне колко по-сговорчива и разумна е била, докато беше омъжена за Ланс. Баща й и Ланс имаха едно и също мнение по всички въпроси и понякога Джорджи си мислеше, че Ланс би трябвало да е негово дете, а не тя.

Пол отново поднови атаката.

— Създателите на „Отмъщението на бимбо вампирката” смятат да го пуснат по екраните на Четвърти юли догодина. Идеален филм за лятната почивка. Ще бъде истински блокбастър.

— Не и ако аз играя в него.

— Не го прави, Джорджи. Негативните мисли водят до негативни резултати.

— „Лесни неща” ще бъде пълен провал. И двамата го знаем.

— Съгласен съм, че продуцентите и режисьорите взеха някои лоши решения, и тъкмо заради това е необходимо името ти да се свърже колкото се може по-скоро с „Бимбо вампирката”. Цялата тази публичност ще ти даде шанс, какъвто скоро няма да се появи. Ако го пропуснеш, ще съжаляваш до края на живота си.

Джорджи сподави гнева си, като си напомни, че баща й винаги се е грижил за интересите й. Още от самото начало на кариерата й той беше нейният най-предан и яростен защитник. Ако не я одобряха за някоя роля, той казваше, че директорът на кастинга е загубеняк. Не можеше да отрече, че правеше всичко, за да я предпази. Дори й забрани да изиграе силната и обещаваща роля на детска проститутка, когато Джорджи беше едва на дванайсет. Колко й се искаше желанието му да я закриля да се дължи на бащинска любов, а не на амбиция.

Младата жена отново си помисли, че ако майка й беше жива, нещата може би щяха да бъдат по-различни.

— Татко… ако мама не беше починала, смяташ ли, че щеше да продължиш кариерата си на киноактьор?

— Кой знае? Сега вече няма смисъл да мислим за това.