В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
Изминаха още два дни. Джорджи беше в кухнята, опитвайки се да приготви един от невероятно вкусните коктейли на Чаз, когато чу шум откъм входната врата на къщата. След секунди в кухнята се втурна Мег Коранда като игрива млада хрътка, изхвърляна толкова пъти от школи за обучение и дресиране на кучета, че собствениците най-сетне са се отказали да я тренират. В конкретния случай нейните собственици бяха обожаващите я родители – екранните легенди Джейк Коранда и Фльор Савагар, „бляскавото момиче”, жената, чието лице някога красеше кориците на най-търсените модни списания, а сега беше влиятелна собственица на най-престижната актьорска агенция в страната.
Мег се хвърли на врата на Джорджи, донасяйки със себе си уханието на тамян.
— Мили боже, Джорджи! Чух новината едва преди два дни, когато се обадих у дома, и се качих на първия самолет. Бях в един фантастичен ашрам – напълно изолиран от света и дори хванах въшки по главата! Но си струваше. Мама казва, че напълно си откачила.
Джорджи прегърна горещо Мег, като тайничко се надяваше, че въшките са едно от преувеличенията на двайсет и шест годишната й приятелка, макар че подстриганата й почти нула номер тъмнокестенява коса не вещаеше нищо добро. Но пък и прическите на Мег се променяха според годишния сезон, а червената точка между веждите и дългите полюшващи се обици, които, съдейки по вида им, навярно бяха изработени от кост на тибетски вол, караха Джорджи да подозира, че приятелката й може би се е пристрастила към екстравагантна шикозна имитация на монашеската мода. Впечатлението се допълваше от грубите кожени сандали и прозрачната кафява блуза. Само джинсите й бяха стопроцентово лосанджелиски.
Мег беше висока и стройна като тръстика, наследила големите ръце и стъпала на майка си, но не и своеобразната й красота. Вместо това Мег бе взела неправилните черти на баща си, кестенявите му коси и мургавата кожа. В зависимост от светлината, очите на Мег ставаха сини, зелени или кафяви, променливи като настроението й. Мег беше по-малката сестра, за която Джорджи винаги бе мечтала, и тя безкрайно я обичаше, но това не я правеше сляпа за недостатъците й. Приятелката й беше разглезена и импулсивна, цели метър и седемдесет и осем сантиметра бликаща енергия, добри намерения, добро сърце и почти пълна безотговорност в стремежа да надмине знаменитите си родители.
Джорджи я стисна за раменете.
— Как можа да изчезнеш за толкова дълго, без да се обадиш на нито една от нас? Затъжихме се за теб.
— Бях отрязана от цивилизацията, напълно загубила представа за времето. – Мег се бе отдръпнала достатъчно от приятелката си, за да зърне блендера, в който розовееше някаква съмнителна на вид каша. – Ако това е алкохол, искам една чаша.
— Едва десет сутринта е.
— Не и в Пенджаб. Започвай отначало и ми разкажи всичко.
На прага се появи Брам, който навярно й бе отворил вратата.
— Е, как върви дългоочакваната среща между старите приятелки?
Мег изтича към него. Двамата бяха излизали заедно, въпреки протестите на Джорджи, Саша, Ейприл и родителите на Мег. Мег се кълнеше, че никога не са били любовници, но Джорджи малко се съмняваше. Сега Мег го прегърна през кръста.
— Извинявай, че не ти обърнах внимание, когато влязох. – Погледна отново към Джорджи. – Двамата никога не сме спали заедно. Кълна се. Кажи й, Брам.
— Ако не сме спали заедно – заговори той с най-дрезгавия си чувствен тон, – откъде ще зная, че на задника си имаш татуиран дракон?
— Защото аз ти казах. Не му вярвай, Джорджи. Не те лъжа. Знаеш, че излизах с него само защото родителите ми вдигнаха такава пушилка за това. – Измери с поглед Брам. Имайки предвид внушителния й ръст, трябваше само леко да повдигне очи. – Аз страдам от синдрома на противопоставянето. Правя всичко напук. В мига, в който някой ми каже да не правя нещо, това е първото, което ще сторя. Недостатък на характера.
Брам прокара длан по гърба й и снижи гласа си до съблазнително мъркане.
— Ако го знаех, докато двамата излизахме, щях да настоявам да не си сваляш дрехите.
Очите на Мег проблеснаха, променяйки цвета си от синьо-зелен в буреносно син.
— Сваляш ли ме?
— Не забравяй да го издрънкаш на Джорджи.
Мег посочи с пръст към приятелката си.
— Тя стои пред теб.
— Откъде знаеш, че ни слуша? Ако си й истинска приятелка, не й позволявай да остава сляпа за това, което се върши под носа й.
Джорджи повдигна вежди, сетне заглуши гласовете им с воя на блендера. За зла участ, бе забравила да завинти капака.
— Внимавай!
— Исусе, Джорджи…
Тя се опита да изключи блендера, но бутоните бяха хлъзгави и съдържанието му се разлетя из цялата кухня. Сместа от ягоди, банани, ленено семе, житни кълнове и моркови оплеска безупречно чистия плот, шкафовете, пода, както и скъпата маркова туника с цвят на пшеница, с която Джорджи се бе накиприла днес. Брам я избута настрани и изключи уреда, но не преди бялата му тениска да се обагри в яркоцветната каша.