В името на любовта

Вместо да се върне в къщата, тя се втурна към кабинета му. Представата, че Брам е готов да работи над нещо, я разстройваше и объркваше. Но поне признанието му за сценария й бе дало достатъчно храна за размисъл и я бе отвлякло от терзанията за загубата на нероденото бебе на Ланс.

Разряза тиксото, с което бе облепена кутията, която се предполагаше, че съдържа сценария за продължението на „Скип и Скутър”, и пред погледа й лъсна купчина порносписания, върху които се мъдреше самозалепващо се синьо листче с посланието: „Действителността е за предпочитане”.

Докато крачеше към фитнес залата, Брам се питаше що за глупава мигновена слабост го бе накарала да разкаже на Джорджи за „Къща на дървото”. Но тя изглеждаше толкова нещастна, когато узна за бебето на Ланс и Джейд – онова нейно прекалено развито чувство за отговорност отново бе взело връх – че незнайно как истината се изплъзна от устата му, за което мигом съжали. И без това провалът висеше над него като гигантска зловеща гъба след атомен взрив. Шансовете му за успех бяха почти нулеви, така че колкото по-малко хора знаеха какво означава за него „Къща на дървото”, толкова по-добре. Това важеше особено за Джорджи, която с нетърпение очакваше поредния му провал.

Не си направи труда да преобуе мокрите бански и отиде направо във фитнес залата. Преди два дни се бе появила балетна станка. Още едно нахлуване в личното му пространство. Какво щеше да прави с живота си, ако „Къща на дървото” му се изплъзнеше? Да се върне отново към изтърканите и скучни роли на богати безделници? Само при мисълта за това стомахът му се преобърна.

Сложи в плейъра диск на Ашър и изгледа с омерзение елипсовидния тренажор. Искаше да бъде някъде навън, да тича на воля с километри по хълмовете, както бе свикнал, но благодарение на злощастната ласвегаска авантюра беше заключен в дома си като в затвор.

Поне в момента беше сам. Да наблюдава ежедневните упражнения на Джорджи, се бе превърнало в истинско мъчение за него. Преди тренировката тя завързваше косата си на опашка, така че дори тилът й се превръщаше в неустоимо сексуално изкушение. А като се добавят и онези безкрайно дълги крака…

Какво по-красноречиво доказателство за падението му, след като най-съкровеното му желание беше да се впусне в мръсни креватни игрички с малкото сираче Ани.

Ала той не можеше да я пренебрегне толкова лесно, както самата тя се пренебрегваше. Тя притежаваше неосъзната чувственост, пред която бледнееха големите цици и нагласените сексапилни пози. Никой нямаше да види Джорджи Йорк да демонстрира публично прелестите си.

Или дори насаме… Нещо, което Брам напоследък все по-решително възнамеряваше да промени. Тя може и да ненавиждаше съдържанието, но определено харесваше опаковката. Джорджи още не го знаеше, но наближаваше краят на безсмислено пропилените й дни в страдания по Загубеняка.

Кой твърдеше, че Брам се интересува единствено от себе си? Освобождението на Джорджи Йорк се бе превърнало в негов първостепенен граждански дълг.