В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
Пол отиде до стената при дивана и започна бавно да оглежда дипломите, почетните грамоти и снимките на Лора в компанията на различни знаменитости, които никога не бе представлявала. Джорджи беше единствената й изтъкната клиентка и основният източник на доходите й.
— Искам Джорджи да участва в проекта на Грийнбърг – заяви Пол.
Учудващо и за самата нея, Лора успя да задържи усмивката на устните си.
— Историята за бимбо* вампирката? Интересна идея. – Ужасна идея.
[* Американски жаргон, означаващ младо момиче с повече силикон, отколкото интелект, обсебено от дрехи и мъже. – Б.пр.]
— Сценарият е великолепен – рече той. – Останах впечатлен от таланта и находчивостта на автора.
— Наистина е увлекателен и забавен – съгласи се агентката. – Всички говорят за него.
— Джорджи ще внесе нов аспект в сюжета.
Пол отново пренебрегваше желанията на дъщеря си. Героинята в „Отмъщението на бимбо вампирката”, въпреки забавните сцени и остроумния диалог, беше точно от онези роли, от които Джорджи искаше завинаги да се отърси.
Лора забарабани с нокти по бюрото.
— Ролята е написана все едно за нея. Жалко, че Грийнбърг твърдо е решил да вземе за нея драматична актриса.
— Той само си въобразява, че знае какво иска.
— Сигурно си прав. – Лора завъртя очи. – Обаче той смята, че присъствието на сериозна драматична актриса ще придаде повече достоверност на сценария.
— Не съм казал, че ще бъде лесно. Заработи своите петнайсет процента и го накарай да я прослуша. Кажи му, че Джорджи направо се е влюбила в сценария и го иска повече от всичко на света.
— Разбира се. Веднага ще поговоря с него. – Как, по дяволите, щеше да убеди Грийнбърг да се срещне с Джорджи? Повече вярваше в способността на Пол да застави дъщеря си да приеме роля, която тя не желае.
— Знаеш ли… – Така и не успя да намери втория сандал, затова не можеше да стане, което даваше на Пол възможност да се извисява доминиращо над бюрото й. – Снимките започват следващия месец, а Джорджи си взе шестмесечен отпуск.
— Аз ще се погрижа за Джорджи.
— Всъщност тя в момента е на меден месец и…
— Казах, че ще се погрижа за нея. Когато разговаряш с Грийнбърг, не забравяй да изтъкнеш комедийния й талант и каква голяма част от дамската аудитория се отъждествява с нея. Познаваш всички хватки и номера в занаята. Напомни му за огромното внимание на пресата към Джорджи. Това ще помогне билетите да се разпродават като топъл хляб.
Не непременно. Славата на Джорджи като любимка на таблоидите никога досега не се бе отразила върху бокс офис класациите на филмите й. Лора побутна нервно бележника върху бюрото си.
— Да, ами… знаеш, че ще направя всичко възможно, но не бива да забравяме, че това е Холивуд.
— Никакви извинения. Постарай се да стане, Лора. При това бързо. – Пол кимна кратко и излезе.
Главата й пулсираше от болка. Преди шест години Лора беше на седмото небе от щастие, когато Пол я избра сред всички агенти на „Старлайт”. Сметна го за голям успех, закъсняло признание за десетте години упорит труд, в продължение на които бе засенчвана най-безсрамно от млади напористи кандидати за слава, завършили университетите от Айви лигата, непритежаващи и половината от опита й. Тогава Лора не разбра, че е сключила сделка с дявола – дявол с името Пол Йорк.
Мечтата й да стане една от влиятелните агенти в Холивуд сега изглеждаше смехотворна. Тя не притежаваше нито дързостта, нито светкавичните реакции на колегите си. Пол я бе наел по една-единствена причина – нуждаеше се от покорна марионетка, която можеше да контролира, а обиграните и утвърдени агенти на „Старлайт” нямаше да играят по свирката му. Прехраната й, всичко, което притежаваше, включващо луксозния й апартамент, зависеше от способността й да изпълнява желанията на Пол.
Някога се гордееше със самостоятелността и решимостта си да отстоява професионалните си преценки. Но сега едва си спомняше какво означават тези думи.
През следващите четири дни Брам се срещна с друг потенциален инвеститор, който, както и останалите, не изгаряше от желание да рискува, влагайки пари в неособено надеждно начинание.
Джорджи взе още два урока по танци, скъси косата си с два сантиметра и продължи да се терзае за бъдещето си. Когато депресията й се задълбочи, тя се опита да убеди Мег да обиколят магазините, но приятелката й добре познаваше Холивуд.
— Ако исках физиономията ми да лъсне по страниците на „Ю Ес Уикли”, щях да изляза с родителите ми. Вие, приятели, сте си избрали този начин на живот. Не и аз.