В името на любовта

— И кой е кандидатът за ролята?

Брам отвинти капачката на бутилката с минерална вода.

— А ти как мислиш?

Тя се втренчи за секунда в него, сетне простена:

— О, не… Само не и ти.

— Няколко урока по актьорско майсторство… и ще се справя.

— Но ти не можеш да изиграеш тази роля. Граймс е дълбок и противоречив образ, объркан, разкъсван от съмнения… Ще станеш за смях на цял Холивуд. Нищо чудно, че не можеш да осигуриш финансиране.

— Много ти благодаря за доверието. – Той отпи голяма глътка от водата.

— Наистина ли си обмислил всичко? Успешните продуценти никога не биха работили с ненадежден актьор. А настояването ти да играеш главната роля… никак не е разумно.

— Мога да се справя.

Настоятелността му я объркваше. Брам, когото Джорджи познаваше, се интересуваше единствено от удоволствията. Запита се дали наистина го познаваше толкова добре, колкото смяташе. И не само заради интереса му към „Къща на дървото”… Очевидно беше, че Брам не употребяваше наркотици и всеки ден прекарваше по няколко часа в кабинета. Дори се бе отървал от някогашните си отвратителни приятели, което беше странно за човек, който не бе свикнал да е сам. Алкохолът и болезнената му арогантност оставаха последните му пороци.

— Отивам да поплувам – обяви той и тръгна към басейна.

Джорджи се качи в стаята си и се преоблече в шорти и тениска. Ако сценарият беше толкова добър, колкото твърдеше Брам, навярно всички в града чакаха да изтече срокът на правата му, за да се опитат да се докопат до проекта. Главната роля щеше да бъде поверена на някой актьор, който в момента е на гребена на вълната на славата, вместо на такъв, притежаващ нужните качества да изиграе сложен и противоречив образ като Дани Граймс. И в двата случая това нямаше да е Брам. Той се бе превъплътил блестящо в образа на Скип Скофийлд, но нямаше нужните способности, нито достатъчна дълбочина и умение да пресъздаде един по-емоционален и труден характер като този на главния герой от „Къща на дървото”, особено имайки предвид повърхностните роли, които бе играл оттогава.

Тъкмо пъхаше крака в най-удобните си сандали, когато изведнъж я осени прозрение.

— Копеле!

Джорджи се спусна надолу по стълбите, прекоси на бегом верандата и хукна към басейна, където плуваше Брам.

— Негодник! Няма никакво продължение на „Скип и Скутър”! Това е било димна завеса, за да скриеш истинските си намерения.

— Казах ти, че няма продължение – парира Брам и се гмурна под водата.

— Но ти ме накара да мисля, че ще има! – нападна го Джорджи веднага щом той изплува на повърхността. – Този глупав фиктивен брак… Моите пари бяха само бонус, нали? „Къща на дървото” е истинската причина да се съгласиш да участваш в плана ми. Точно сега не можеш да си позволиш да бъдеш вторият мъж, разбил сърцето на милата сладка Джорджи Йорк. Не и когато искаш големите шефове на студия да повярват, че си станал порядъчен гражданин, и да те приемат на сериозно.

— Какво те засяга това?

— Засяга ме, не обичам да ме лъжат – тросна се тя.