Смърт заради смъртта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-924-X
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Смърт заради смъртта». Краткое содержание книги:
„Сънувам — помисли си тя. — Плод на болно въображение. Просто от напрежението очите ми са уморени, затова ми се привижда какво ли не.“
Тя отново се върна в кухнята и поседя още няколко минути със затворени очи. После пак отиде при компютъра. Елипсата си беше на мястото. Нещо повече — малко по-нагоре, по същото направление, й се привидя още една елипса. Тази вече беше светлосива, като фона на картата — пространство, в което почти липсваха точки: и червени, и зелени.
„Сигурно съм грешила при въвеждането на данните — реши Настя. — Или машината е заразена от вирус. Но откъде може да се е взел? Машината е абсолютно нова, имам я от няколко дена, освен мен, никой не я е използвал.“
Включи проверката за вируси — всичко беше наред, компютърът не „боледуваше“ от нищо.
Тя изтри от картата всички нанесени точки и започна отначало. По два пъти проверяваше всеки адрес, преди да нанесе точката на картата. След три часа на територията на Източния район отново се появиха двете елипси — зелената и светлосивата. Те се докосваха с острите си краища, образувайки осморка с различно големи примки. Светлата примка беше по-дълга й по-широка, зелената — по-къса и по-тясна.
„Не може да бъде. Привижда ми се.“ — решително си каза Настя, разсъждавайки с какво би могла да се обясни загадъчната осморка. Извади друга статистическа таблица, където престъпленията бяха групирани не по принципа „разкрити-неразкрити“, а по мотиви: битови, хулигански, користни, поръчкови, сексуални. Извади на дисплея чиста карта и отново започна да нанася точки с различни цветове. Този път цветовете бяха пет. С нарастването на броя на нанесените точки Настя с ужас се убеждаваше, че в Източния район отново се появява проклетата осморка. Този път долната примка беше предимно черно-виолетова, което отговаряше на хулигански и битови убийства, а горната си оставаше светлосива.
„Полудявам. Трябва веднага да си взема отпуск и да си почина. Много да спя и нормално да се храня. И да не мисля за работата. Само това ми липсваше — да откача на трийсет и пет години и точно преди сватбата си.“
Денят беше отлетял незабелязано, беше вече почти девет вечерта. Настя изключи компютъра, вечеря, стоя двайсетина минути под топлия душ. После изпи една трета водна чаша мартини, което й действаше по-добре от всякакво приспивателно, и си легна.
Посред нощ се събуди, измъкна се изпод одеялото и отново включи компютъра. Осморката си беше на мястото. Настя увеличи изображението, при което разтегли двете докосващи се разноцветни елипси по целия екран, и погледна на коя улица се пресичат примките. Беше улицата, на която се намираше Институтът.
Първата й работа беше да намери участъковия. Той беше напълняващ капитан на около четирийсет години с рядка коса и червени капилярчета на носа.
— Ами той, нашият район, е един… пази боже — взе да се оплаква той. — Имаме ужасно ПТУ в което няма нито един свестен младеж, всички употребяват наркотици, пият, крадат, бият се. Имаме и училище, и то не е цвете, не минава и ден да не викат милиция. Ту децата се сбили помежду си, ту хванали край училището някое чуждо хлапе и го пребили. А пък в семействата какво става — ужас! Мъжете бият жените си, жените — децата, децата — старците, измъчват кучета и котки. Накъде сме тръгнали — просто не знам. Хем уж народът пие по-малко, и има къде да припечелиш, откъде толкова злоба у хората — просто умът ми не го побира.
— Казахте, че по-рано не е имало такова нещо — забеляза Настя. — Искате да кажете, че това е започнало наскоро?
— Ами от около половин година — обясни словоохотливият участъков. — И най-много ме е яд, че по-рано работех в съседния район, но щом се преместих тук миналата година, там стана истински рай на спокойствието. Същински пансион за благородни девици. Ако знаех, за нищо на света нямаше да се преместя. Ама на, заради моя хлапак. Тук английското училище е точно до участъка, записах сина си в него, затова се и преместих — да го довеждам сутрин, да го наглеждам за всеки случай… Нали разбирате.
— А там, където сте работили по-рано, винаги ли е било спокойно?
— Там е работата, че не. Когато реших да се преместя, каквото е тук, такова беше и там. Затова си казах, че няма значение къде ще работя. Натоварването ще е горе-долу същото. Кой да ти знае, че всичко толкова ще се промени?
— Как мислите, защо е станало така? — попита Настя, която също си блъскаше главата над загадката. — Може би на вашата територия действа някаква престъпна групировка? Например снабдява децата с наркотици.