Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
На сбогуване подполковникът предложи да координират усилията си в борбата с електронните насекоми от всички видове. Разбира се, най-напред трябваше да изловят поне няколко клиенти на фирма „Бийтълс“, които са използвали електронното им ноу–хау. И ако на спецподразделение „Р“ предстоеше да стане въплъщение на възмездието, то на сътрудниците на „Глория“ се отреждаше ролята на извънщатен или дори резервен „мозъчен“ център.
Когато Денис се появи в офиса на „Глория“, завари там само трима души: Коля Шчербак, Сева Голованов (слава богу, Головач вече беше съблякъл убийствения си черен френч на мафиот и стоеше по традиционната си тениска) и Макс (за Денис още си оставаше тайна кога спи компютърният гений!). Докато чакаше указания, той се развличаше с поредното меле между виртуални врагове. Денис усещаше, че е като изцеден лимон от умора. Но въпреки това до края на дългия ден беше още толкова далече: трябваше да подреди и даде ход на новите, макар и оскъдни сведения.
Щом видя как Денис изважда преносимия харддиск от кутията, Макс буквално скочи. Грабна го, огледа го, за малко да го помирише:
— Не си го изпържил, поне това добре.
Изглежда, това трябваше да прозвучи като похвала за Денис. От една страна, го забавляваше, че Макс се чувства оптимално именно в най-сложната ситуация, а от друга, се дразнеше: между другото, можеше и да не се прави на важен, а лично да отиде да огледа всичко в „Бийтълс“. Ами ако точно нужното нещо не се е записало на преносимия харддиск (нали е три пъти по-малък от диска, който беше на сървъра на „бръмбарите“), тогава кой ще бъде виновен?
Но, изглежда, настроението на Денис изобщо не засягаше Макс. Той вече пъхаше трофея във вътрешността на електронното си чудовище.
— Със сигурност са имали база данни — размишляваше на глас, — дори да са криели това от клиентите: не са идиоти, разбирали са колко е важна подобна информация. Но много ясно, зашифровали са всички координати, ще ги разшифроваме и ще прочетем, да не сме вчерашни? Шефе, недей ми вися на главата, може да отидат няколко дни.
Денис направи кратък „разбор на акцията“ и освободи Шчербак и Голованов да си ходят вкъщи и да почистят от себе си следите от мафиотския имидж, а той потъна в анализиране на оскъдните сведения, измъкнати от „бръмбарите“ Ратников и Муха.
Денис Грязнов.
27 юни
Както обикновено, от миризмите в болницата на Денис му прилоша. Дори посещението в моргата не предизвикваше такова отвращение у него. Какво й е на моргата — трупове и само трупове, там няма на какво толкова да ухае, пък и няма за кого. Къде по-сложно е да оправдаеш болничното зловоние: живи хора, на това отгоре пострадали, към тях трябва да се отнасят с особена нежност, а не да се убиват с тази чудовищна гнилотворно-йодна воня.
Предната вечер Макс каза, че ще се наложи да се занимае с базата данни поне едно денонощие, така че Денис, който не търпеше бездейното очакване, реши засега да поговори с Арбатова. С каква цел Минчев е записал телефонния й номер и защо е подчертал името й в списъка с клиенти. Може и тази нишка да отведе някъде.
Той почти на бегом измина коридора, като се стараеше да не наднича през отворените врати на стаите, за малко да събори една старица, куцукаща с цукало в ръцете (вонята тогава се усили отново), и като прескачаше през две стъпала, стигна на четвъртия етаж. Зад него ситнеше Пьотър Палич, главният лекар, и току избърсваше челото си с дамска кърпичка на нежнорозови цветчета. Все още не беше наясно дали трябва да придружи младия нахалник до Арбатова, или може да го изгони с чиста съвест. По-рано трябваше да разбере какви са тия частни детективи, какви са законите за тях. Ако беше прочел нещо за обща култура, сега щеше да има оръжие или срещу този нахалник, или срещу самата Арбатова, която със сигурност ще разиграе сега звездната си истерика: кого сте ми довели, за какво ви плащам, моите момчета ей сега ще… Едно е хубаво: и на този Грязнов няма да се размине. Какво ми размахва някаква си книжка, много спешно, разбираш ли, веднага искал да се срещне. Малко са ми сякаш ченгетата. Ех…
Денис се смая от четвъртия етаж. Първо, тук изобщо не миришеше на нищо, а климатичните шкафове, монтирани над касите на вратите, работеха съвършено безшумно. Второ, на пода — пухкав мокет (Денис неловко погледна под вежди немного чистите си обувки), а по стените — порядъчно безвкусни картини. Трето, тишината (а какво е една болница без мърморенето и псувните на санитарките?). Четвърто, и това е главното, изглежда, Арбатова заема цял сектор от етажа и там се влиза само по тези стълби. Вероятно за всеки такъв пациент си има и отделно стълбище, и асансьор. Напразно не се качих да се повозя на асансьора, сигурно е интересно как излизат от положението — нима на този излъскан етаж се изкачва същата кабина, в която се возят и бабите с цукалата? Или се сменя на третия етаж?