Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
— Миня казва, че сте по-ужасен от поклонник, дори щяло да е по-добре да се окажехте поклонник… Но ако беше така, нямаше да седите тук. Така, може би ще се представите?
— Частно детективско бюро „Глория“, Денис Грязнов.
— Ах, ето каква била работата. Милицията си свърши нейната, сега тръгнаха частниците. Какво пък, аз, Денис, толкова пъти вече разказвах за моето извънредно произшествие, че съм готова наизуст да го издекламирам… Или ще ми задавате въпроси?
— С ваше позволение, въпроси, Кристина. Кога за последен път се срещнахте с Игор Минчев?
Арбатова явно се смути. Напипа кехлибареното цигаре, старателно нави в него цигара, почака, докато Денис се протегне и щракне с фалшивия си „Ронсън“. Значи се съсредоточава. Хайде, майчице…
— А какво общо има момчето? Нали покушението срещу мен, а и не само срещу мен, не беше от неговата жена.
— Специално Минчев няма нищо общо. Тоест исках да кажа: напротив, покушението няма нищо общо, а Минчев има. Милицията разследва покушението. А аз…
— А вие?
— Аз разследвам самоубийството на Игор Минчев.
— Господи боже мой, самоубийство! Но не е от нещастна любов към мен! — Арбатова нервно се изкиска, оправи белезникавия кичур зад ухото си и се закашля от дима. — А нима се разследват самоубийствата? Нали не е убийство…
— Самоубийството се приравнява на насилствена смърт, разследва се по същия ред. Между другото милицията не се занимава повече с него. Аз съм друго нещо, имам клиент. Та какво казвате, Кристиночка, за нещастната любов?
На вратата се почука, Арбатова неестествено весело пропя:
— А ето и пенливичкото!
На прага се появи Миня с две чаши върху поднос и кофичка с лед, от която стърчаха гърлата на две бутилки. Съвсем по протокола! — констатира Грязнов и извади една бутилка от кофичката. Миня, който уж се канеше да прислужва около масата, сви рамене и тръгна към изхода. Денис се прицели игриво и тапата от шампанското излетя точно в обширния задник на Миня. Арбатова се закиска пискливо. Денис неискрено занарежда:
— Ах, простете, колко неловко се получи…
Вратата се захлопна след Миня. Кристина се усмихна:
— Денис, ще се наложи да си ходите оттук по въжената стълба.
— Ама вие въжена стълба ли имате? Между другото, каква е тая история с Минчев и нещастната любов? Хайде да караме поред: кога се срещнахте за първи път?
— Игор… — нали Игор се казваше? — монтираше полилеите на Чижевски у нас. По-точно, не че ги монтираше, не се катереше по тавана, а ръководеше и след това даваше някакви документи, гаранции или нещо от този род. Е, позна ме, разбира се, след монтирането на полилея се забави, постояхме мъничко…
— Двамата ли?
— Денис, разбирам, че убийството, дори самоубийството, е важно нещо. Ако сега изведнъж започна да лъжа за нещо, после ще се разкрие и за мен ще е по-лошо, така че ще говоря с цялата възможна честност, а вие, моля, се постарайте тази информация да не отива никъде.
— Ако това, което ми разкажете, не се отнася до делото — каза Денис колкото се може по-меко, — тогава и аз ще забравя, кълна ви се.
Кристина помълча, отпи от шампанското, запали нова цигара.
— Така, значи вие постояхте заедно с него?
— Няма да седна с чичковците с работните дрехи?! Тогава имах депресия, работата не вървеше, опърпахме се с продуцента, а и хроничното недоспиване — роднините ме бяха освободили от децата, оставиха ме една седмица да се наплача в самота. Та седим си ние с Игор, пием, между другото, също шампанско — тук Денис предвидливо напълни моментално пресушената чаша на Кристина, — аз съм в такова състояние, нали разбираш, направо не съм на себе си. И той за кой ли път ми пълни главата с глупости за полилея си — всяка депресия, казва, отстранява и обяснява защо, нещо за йоните… Е, аз не схванах, полезно било — добре, казвам, разбрах. И изведнъж се сещам накъде бие той — със заобикалки, с разни намеци… С една дума, ако човек се чука направо под полилея — тук Кристина понижи гласа си, — такъв секс ставало, какъвто не съм имала през живота си, защото пак тия йони, да ги вземат дяволите, правели нещо си там, а освен това след всичко нямало вече да си спомням за никаква депресия, само ще мисля как да легна под полилея и да си вдигна крачката. Като наркотик, само че полезен. И никакви нежелани ефекти. С една дума, нави ме. Пък и нали бях пийнала…