Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
Това не е болнична стая, а кабинет на голям бос. „Приемната“ значи: кожени дивани, палма в сандъче, маса с телефон, а вместо секретарка — двама дебеловрати с издути на две места сака, под малката издатина е мобилният телефон, това ясно, под другата, по-голямата — също е ясно. Седнали си, нашичките, чоплят си носовете. Запъхтяният главен лекар Пьотър Палич се свива, старае се да диша по-тихо, което не му се удава особено много, сгъва грижливо и пъха в джобчето розовата си, вече съвсем измачкана кърпичка — голям смях, нищо повече. Интересно дали му е заплатила предварително за лечението, или ще плати при изписването? А може основните пари, които се полагат официално за такъв лукс, да са дадени предварително, а при изписването да закачи и комисиона? Тогава е ясно защо трепери, комисионите на такава мадама като Кристина сигурно няма да са малки, нали трябва да си поддържа реномето.
Да, ето „вратовете“ надуха вратове, наставаха от кушетката, Пьотър Палич мачка кърпичката като мома, изглежда, вие, Денис Андреевич, ще трябва да поемете инициативата.
Като се стараеше да не забелязва момчетата на Арбатова, Грязнов небрежно размаха към тях отворената си „книжка“ и се насочи към вратата на стаята.
— Пак ченгета… — процеди лениво единият от „момчетата“, полека, с клатушкане, се дотътри до нужната на Денис врата и се изправи така, че закри входа.
Дявол да те вземе, ясно е, че за теб ченге ли е, частен детектив ли — все е гад. Но щом ме вземаш за милиционер — ще влезем в тази роля, сам си го изпроси.
— Много си смел, мой човек — започна Денис ласкаво, но за щастие го прекъсна капризното подвикване зад вратата:
— Минчик, ей, Минчик!
„Момчето“ се отмести от касата на вратата и открехна. Денис не виждаше Кристина от мястото, където беше застанал, затова пък много отчетливо чуваше гласа й:
— Я изтичай за шампанско…
Миня само дето не тракна с токовете, Пьотър Палич отстъпи, а Денис — напротив, се премести така, че да го забележат в пролуката.
— Ако е дошъл поклонник, веднага го разкарай — пропя Кристина явно по навик.
— То да беше поклонник — измърмори Миня.
Колегата му, който по някакъв начин се беше озовал зад гърба на Денис, започна шумно да пъхти.
— Е хайде, влезте, младежо. — Гласът на Арбатова изведнъж стана кокетен.
Госпожицата е започнала да скучае през тия пет дни, помисли Грязнов. Ай–ай–ай. Роднините я посещават, много ясно, разни приятели, дечицата също. Но е заскучала за нови лица. Особено от мъжки пол. Денис се изпъчи, отпусна раменете, мина край квадратния Миня. Пьотър Палич въздъхна с облекчение и се измъкна в коридора.
— Да, Минчик, моля ти се, две бутилки. Ей–ей, и да измиеш чашите!
Той седна без покана — нали Арбатова май обича такива типове. Бива си го този фотьойл, уютно е. Няма да е лошо „Глория“ да си купи такива. Пък и самата болнична стая — направо казано, е приятно място, има нещо домашно. Перденцата весели, масата до прозореца е в тон с пердетата, върху масата има огромен букет от лилии, така благоухаят, че никакъв климатик не може да се справи с миризмата. Вазата е някаква чудовищна, явно не е на болницата: изобразява или гола жена, или просто ствол на дърво, който е причудливо извит; самата ваза уж е глинена, а хитрите места — циците и другите детайли, или ако все пак е дърво, чеповете — са каменни, черни, блестящи като ахат, може и ахат да е… Много ясно, в стаята има и видео, телефон — също, за да не бърбори все по мобилния. Това не е креват, а креватище. А това като че ли е нещо, играещо ролята на „шкафчето до болничното легло“… На шкафчето сред разните женски дреболии има снимки в рамки — мама, дечица, как без това; две цигарета, едното дълго кехлибарено, и късо, върви го разбери от какво е. И — ама че смешно! — кутийка дъвка, от същата, която рекламират в клипа. Нима наистина я използва?
Усмихната, Кристина изучаваше посетителя. Затрудняваше се да седи в непринудена поза — стегнато бинтован, простреляният й на няколко места крак не се сгъваше в коляното. Наложи се да седне върху здравия си крак, болния да протегне и леко прегърбена (уж нарочно), да се опре с две ръце между коленете. Горкото момиче, помисли изведнъж Денис. Не блести с красота, няма кой знае какво гласче и цял живот й се налага да се доказва: аз съм певица, аз съм красавица. А как да докажеш, когато не си се родила красавица, а безцветна блондинка албиноска, лицето непропорционално, та чак напомня плъх; гласът слабичък, не ти стига дъхът, налага се да поемаш жадно и звучно въздух, когато пееш, при запис, разбира се, лесно се коригира всичко, а ако поискаш да запееш на живо — не става… А децата ти са чудни, каза мислено той, изпълнен с неочаквана топлота към Кристина, която поне в това отношение се е реализирала напълно и честно. Но кой знае дали се е реализирала напълно, може да народи още…