Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
В това време Денис не пропускаше актьорските способности на Ратников и Муха. Момчетата явно бяха печени, не работят от вчера, имат достатъчно специфични клиенти, за да са толкова загубени бийтълси. Не може да са работели просто така, без да се презастраховат, и чак толкова да нямат никакви сведения за клиентите си. Ако се съди по всичко, те са достатъчно уверени в себе си, за да не се суетят. А много е възможно целият емоционален епизод при съставянето на описанието да е само проявена слабост от страна на „бръмбарите“: в края на краищата достатъчно сериозно ги заплашиха, че ще ги предадат на обидените обекти на шпионажа и шантажа, ако продължават да мълчат като партизани.
Дудинцев повика настрани високия очилатко, който ръководеше обиска, докато те разпитваха задържаните. Последва кратък разговор, който не зарадва Дудинцев — явно обискът не бе дал нищо съществено.
— Ще изземем компютрите и цялото оборудване за по-нататъшна проверка — разпореди се подполковникът и попита Денис: — Интересува ли те още нещо?
— И аз искам да видя компютрите.
— Виж ги — разреши Дудинцев, — само не се бави, приключваме. Запознайте се: Владислав Михайлович Милявски — и той представи очилатия, — нашият главен спец по компютрите. Той ще ти покаже всичко.
— Но… — опита се да възрази Милявски.
— На моя отговорност — отсече Дудинцев.
Главният спец само сви рамене и започна да обяснява неохотно:
— Ето сървъра, най-перспективната за разработка част, естествено, но за да го видите, както се изразихте, ще ви трябва не един ден.
— Разбира се, разбира се… — Денис мислено кълнеше Макс, който от глупави съображения за хакерска етика категорично отказа да участва в „нападението“ при „Бийтълс“, слава богу, поне го екипира по най-добрия начин.
На пръв поглед сървърът беше точно като техния в „Глория“. Във всеки случай върху предния панел имаше отвор за преносим диск, и то не един. Как го учеше Макс, врътваш ключа, изваждаш чекмеджето, слагаш диска, буташ обратно чекмеджето с пръст, чакаш, докато дискът се развърти, и започваш да копираш. Май стана.
— Е, това на нищо не прилича! — Милявски се възмути, когато съобрази с какво възнамерява да се занимава Денис.
— Тържествено се заклевам: ако открием нещо, незабавно ще докладвам и в никой случай няма да се занимаваме със самодейност. Искам само да погледна техните база данни, за да открия моите клиенти и всички, свързани с тях.
— Добре де — Дудинцев махна с ръка. — Но ако, не дай си боже, има нещо, няма да се съобразявам чий племенник си, ясно ли е?
— Защо не отидем да ударим по една бира за запознанството? — предложи Дудинцев, когато откараха Муха и Ратников, а офисът на „бръмбарите“ беше благополучно запечатан.
Денис нямаше принципни възражения и при това чувстваше потребност да благодари на подполковника за разбирането и сътрудничеството.
— Да вървим, само че аз черпя.
— И аз съм с вас — заяви Милявски. — Все едно, работният ден вече свърши.
За да не ходят надалеч, се разположиха направо тук, на площад „Въстание“, в лятното ресторантче, поръчаха по две бири „Хайнекен“.
— Денис, да не мислиш, че само при вас идват с такива молби? — Дудинцев жадно пресуши първата чаша, запали цигара и се отпусна по-удобно в пластмасовия стол. — И при нас е същата галиматия. През последната година буквално сме затрупани със заявления.
— На работа за маса, на масата — за работа — промърмори Милявски. — Ти изобщо забравяш ли някога за работата?
— Забравям, когато спя дълбоко. И не сънувам. А когато сънувам, пак ми се явява работата. Наоколо е бардак, а в нашето ведомство особено голям. Подслушват се телефоните. Всеки, който не го мързи, следи съобщенията по пейджърите. В резултат на това бизнесът на хората наистина е на ръба, защото конкуренцията получава цялата информация преди самия предприемач. И какво получават за това? Член 138 от НК на Русия: незаконно изготвяне и използване на спец техника, нарушаване тайната на кореспонденцията и телефонните разговори. Глоба или условна присъда. — Подполковникът обърна на един дъх втората чаша и сърдито я удари по масата. — Нима наистина нашите законотворци не разбират, че изготвянето и използването на специалната техника винаги води след себе си или подготовка за престъпление, или опит то да бъде скрито?! Та в Щатите за такова нещо можеш да попаднеш зад решетките за двайсет години. А на това отгоре се възхищаваме: руските хакери — най-добрите хакери на света! Не са се свършили в Русия Кулибините. Как да свършат, като имат такава свобода пред себе си. За какъв дявол изобщо им беше да създават нашето подразделение? За да ги ловим, а те да си плащат глобата и да я карат, както си знаят?