Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
Нещо в лицето и интонациите на Денис убеди „бръмбарите“: този път не се шегува. Наистина ще ги предаде. Това ще е лошо, защото първо ще боли, а после няма да има нищо, а така не им се иска да дойде това „нищо“. За първи път от началото на разпита Ратников и Муха се спогледаха. Никой не им пречеше и след негласното им споразумение именно Ратников пое решаващото изказване. Денис очакваше точно това.
— Добре — започна Ратников с въздишка, на лицето му застина унило–обидената гримаса, — при нас идваше един човек. Но не от свое име, а от името на други, по-големи. Двамата с Валера наистина виждаме за пръв път номера на мобилния. Никой никога никакви номера не ни е давал — нито на телефони, нито на пейджъри. Хората просто се нуждаеха от уреда, нали така? Той направи точно това, което и вашите днес. Веднага извади парите, без да се пазари излишно. Ние отначало проверяваме всички, нямаме навика веднага да приемаме поръчките. Но как става обикновено: крият, шифроват, казват, че лично искат да се защитават, че ги притискат и трябва да проследят някакви лоши момчета. Пък ние се правим, че вярваме. А този мъж, който дойде тогава при нас, нищо такова не направи. Вярно, не каза цялата истина, но не криеше, че искат да накажат някого. Тоест беше ясно, че не искат да четат пейджъра на някого заради приятните сюрпризи. Това е единственият случай, който мога да си спомня, когато от самото начало всичко беше ясно и на клиента, и на нас. Нямаше никакви имена, но той говореше нещо за бизнес, че страшно много вземал някой си там страшно горд…
Този път май „бръмбарите“ наистина не криеха нищо и нямаше какво повече да отговарят. Денис дори малко посърна: опитът му подсказваше, че загадъчният клиент на фирма „Бийтълс“, несчитащ за нужно да крие целите си, не обещава никакъв радикален завой в разследването. Все пак и това е нещо. Денис погледна Дудинцев, пазещ непроницаемо изражение на лицето, въздъхна уморено и за кой ли път тръгна към прозореца за нова порция кафе. Оставаха същински дреболии — да състави описание, да запише данните за външността на неотдавнашния гост, посетил електронните спецове, и да поеме в известната посока.
Докато наливаше кафе (изглежда, за няколкото часа двамата с Дудинцев бяха видели сметката на целия запас от кафе на нещастните спецове от „Бийтълс“, а Денис така и не намери време да направи по чашка на самите домакини), Грязнов отново си повтаряше наум фактите по делото на Минчев. Докарали са човека до самоубийство. Щателно са го следили. Знаели са за всичките му маршрути, преди него са предусещали действията му, били са в течение на всичките планове и събития и, много ясно, можели са да влияят сериозно и жестоко. Подслушвали са телефона му. Първи са получавали съобщенията до пейджъра му. Шантажирали са го. Разорили са го. Но дали загиналият Игор Минчев прилича на „силно гордия“, за когото току–що си спомни Ратников? Къде е гаранцията, че става дума изобщо за Минчев? Прекалено е просто и сякаш прекалено мирише на късмет. От друга страна, дори ако тогава е ставало дума за съвсем друг човек, ако той е бил един от многото „силно горди“, това не променя нещата. Все пак извадиха късмет да стигнат до поръчителите, а по-нататък ще видим. Орбитата е обща, има много преплитания по мрежата и рано или късно името на Игор Минчев ще изплува. Денис усети болка в очите от луминесцентните лампи в опърпаната стая на „Бийтълс“ и нямаше търпение да дочака кога ще свърши безрезултатното тъпчене на едно място.
Муха и Ратников неотстъпно следяха с погледи придвижванията на Денис, но с описанието се зае Дудинцев, естествено. Той се върна с кафето си на масата, седна, хвана писалката и погледна очаквателно навъсените „Кулибини“:
— Хайде сега, спомняйте си. С какво беше облечен, как се представи, как разговаряше? На колко години изглежда? Какво впечатление ви направи? Какво каза конкретно? Постарайте се да не пропуснете нито един детайл и изобщо давайте по-подробно, разбрахме ли се?
Спецовете започнаха да отговарят с паузи, вдигайки глава и шарейки с поглед по тавана, за да си спомнят всички детайли, мучаха неуверено и току очаквателно замлъкваха. Колкото и да е странно, но докато си помагаха взаимно и дори постепенно се изпълниха с благороден комсомолски ентусиазъм, съумяха да си припомнят доста точно, за да се оформи напълно убедителен портрет, позволяващ вече да се опрат на нещо. Писалката на Дудинцев бързо бягаше по листа и скоро беше готово напълно приемливо описание за единия от предполагаемите клиенти на фирма „Бийтълс“. Освен това описанието на „клиентския компютър“ беше съвършено изчерпателно (включително за подгънатото краче на втория сот-порт), което не може да помогне при търсенето, но трябва да послужи за доказателство.