Тайните на елита

— Но доколкото успях да разбера, Муха и Ратников нямат пет-шест компютъра в различни краища на града — прекъсна Денис проточилата се лекция, — а дори да са имали, двамата едва ли ще успеят да работят едновременно, как могат да разбият банкова мрежа?

— Заедно със стоката си са пратили „троянски кон“ — обясни Дудинцев просто и разбираемо — и с негова помощ са измъкнали всички пароли. При това целта им не е била да откраднат милион, изобщо не са взели нито копейка.

— Тогава защо? — недоумяваше Денис.

— Защото благодарение на тях една добра, солидна банка за два дни остава без системата си за електронни плащания. Напълно отказва да работи. И десетина солидни сделки отиват в друга банка. Разбираш ли?

— Страхотно… — Денис нямаше време да се възхити както трябва на изкуството на „Бийтълс“: телефонът в джоба му запиука.

Беше чичо му. Щом разбра, че любимият племенник се развлича в приятна компания, Грязнов старши обеща веднага да се присъедини.

Не пристигна сам, а заедно с Турецки. Бирата плавно премина в коняк, после във водка. „Старите муцуни“ — генералите, внесоха свежа струя в угасващия разговор и цели два часа се забавляваха и не оставяха на мира сервитьорите.

Краят на угощението не се виждаше поне до затварянето на заведението, а Денис искаше още днес да занесе на Макс трофея си. Погледна демонстративно часовника, стана и като се извини, каза, че трябва да тръгва. Турецки понечи да го изпрати до колата, но след това се отказа и просто го дръпна на две крачки от масата:

— Дениска, имам една огроомна молба! — Както винаги, „важният“ съобразяваше трезво, но вече трудно си владееше езика. — Прикрепи някой от твоите орли към един човек буквално за ден-два. По-точно, не към човек, а към човечище! Заместник-председателят на Думата — Борис Хайкин. Тези дни трябва да получи едра сумичка за една своя подлост… тоест мисля, че трябва… Та значи, ако получи, аз трябва да знам.

— От кого е сумичката? — уточни Денис. — В брой или по сметка и ако е по сметка, ориентировъчно в коя банка?

— Сумичката… — зашепна Турецки — е от господин Христич, или от фирма „Бен Ойл“, или… а може и да не става дума за пари. А да речем, някой му подарява вила на Хавайските острови или къщичка в Алпите. Много те моля.

Докато Турецки уговаряше Денис, Дудинцев и Милявски също стигнаха до извода, че за днес им стига толкова, в резултат на което „муцуните“ останаха да продължават банкета в горда самота, а на Денис се наложи да откарва по къщите порядъчно подпийналите си нови познати.