Тайните на елита
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайните на елита». Краткое содержание книги:
Кристина отново протегна празната си чаша, Грязнов я напълни.
— И често ли се срещахте след това?
— А защо не питаш за усещанията от секса под полилея? Срамуваш ли се?
— Не вярвам в тези глупости.
— И правилно, Дениска, защото няма нищо особено. Секс като секс. Пък и мъжът не е кой знае какво. Не беше, да ме прости господ…
— Кристина, срещахте ли се след това с Игор Минчев?
— Срещнахме се още един път.
— Пак ли под… полилея?
— А, вече не. Той имаше такова намерение, но аз бързо му пресякох мерака. Позвъни ми, беше доста нервен, предупреди ме, че пристига, дори не успях да го разкарам по телефона. Вече нямах никаква депресия, у дома всичко беше с краката нагоре, децата щуреят, играят „Звездни войни“ на компютъра, на земята наредено влакчето им, при мен пък беше моят стилист, разработваме новия ми имидж, след половин час трябва да заминавам за студиото, бавачката закъснява… И на това отгоре пристига Минчев с букет и всичко останало. Затворих се с него в кухнята и му казах с две думи: мой човек, моят живот и така е прекалено разнообразен и в него има достатъчно незабравим секс, с една дума, съкращавай програмата, а за букета благодаря…
— Тоест, Кристина, Минчев не ви беше по душа. — Грязнов помисли дали да не мине на „ти“ с Кристина — нали тя отдавна му „ти“-каше, но не започна: може да си помисли какво ли не. Бездруго съм прекалено внимателен с нея, доливам й шампанско, подавам й запалката, развеселих я с Миня — току-виж ме взела за поредния нещастно влюбен.
— Категорично не ми допадна, Денис. Знаеш ли, та той… Слушай, неловко ми е да говоря така за мъртвец, само защото разследваш… Той, изглежда, беше параноик. Или как ги наричат там тези, с манията за преследване?
— Минчев казваше ли ви, че някой го дебне?
— Не знам за дебненето, но със сигурност го следеше. Тогава, първата вечер, ми го разказа, когато се оплаках от депресията си. Вие, казва, имате депресия, а мен ме следят и сега двамата ще полегнем под полилея и ще забравим за всички неприятности. Надълго го обясняваше.
— По-конкретно, Кристиночка, по-конкретно!
Щом чу „Кристиночка“, Арбатова победно се усмихна. Грязнов мислено се наруга за последните си думи.
— Много работи ми говори, Дениска, но знаеш ли, аз като чуя, че един човек подозира преследване, веднага разбирам: не е в ред. Защото, ако наистина е забелязал, че го следят, не е малък: върви и разбери. Ако не си забелязал, а само „усещаш“ — тогава трябва да си лекуваш главицата. Наистина, горкото момче. Сигурно на тази основа е посегнал на себе си.
— Кристина, а Игор не ви ли разказваше случайно кой го следи?
— Казваше, но лично аз не бих повярвала.
— И кой го е следял?
— Собствената му жена. Според мен името й е Оля. Значи Олга Минчева — Кристина протегна към Денис празната си чаша.
В. А. Тур.
27 юни
Изглежда, Пьотър Павлович Хорьок, главният лекар на болницата, беше доста изморен от такива посетители. „Книжката“ на Тур изтръгна от хилавите гърди на Хорьок тежка въздишка — може би дори стон. Вениамин Аркадиевич гризеше кибритена клечка (в кабинета не се пушеше, разбра го по липсата на пепелник) и чакаше с рядко търпение кога главният лекар ще реши какво да прави с поредното ченге. Няма много варианти: Тур е официален представител на органите, Хорьок няма къде да мърда.
— Да вървим, Вениамин Аркадиевич — с още една въздишка изрече главният лекар, след като видя името в удостоверението и го върна на собственика му. — Ще ви заведа при нашата сладкогласна певица. А засега при нинджата не може, извинявайте.
— Нинджа ли?
— Ами при самурая… Как им казват — бойците с плоските лица…
Тур съобрази, че става дума за Пак, и си помисли, че и той няма представа как се наричат бойците в Корея. Но какъв кореец е Пак — само името и физиономията, а иначе е пораснал с нашенския хляб. Макар че Тур не знаеше какво е правил преди петнайсет години, преди да дойде при генерал Тарасенков в КГБ. Може да е бил корейски боец, ха-ха, или както се казват на техен език. Ами кой ще вземе корейски боец във ФСС. Между другото преди петнайсет години ФСС още не беше ФСС, а се казваше КГБ.