![Пурпурно небе [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/3/8/purpurno-nebe-bg-download.jpg)
Пурпурно небе [bg]
- Автор: Розенберг Джоэл
- Серия: Пазители на скритите проходи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Пурпурно небе [bg]». Краткое содержание книги:
Върколак дебне в оживен град в Средния Запад. В непозната вселена на другия край на космически портал, древните богове се подготвят да се противопоставят на идването на Вречения войн.
Всички се стремят да се сдобият със седемте магически скъпоценни камъка.
Седем ключа към властта.
Седем повика за война.
— Ти винаги си била изключително чувствителна, Бойн — долетя глас иззад Иън.
Младежът се извърна рязко назад. Застанал наблизо зад него, слабото му тяло увито в наметка за път, бе Хоузи, подпрян на дебела пръчка.
— Има някои, които не биха се съгласили с теб — отвърна Бойн, а гласът й прозвуча небрежно, но зад него бе скрито вълнение.
— Само че нито един от тях не те е познавал така добре като мен — поправи я Хоузи. Обърна се към Иън. — Много ми е приятно да те видя, Иън. Надявам се, нямаш нищо против, че съм тук.
Иън се разсмя с искрено задоволство.
— Здрасти, винаги си добре дошъл, в който и да е от сънищата ми, стига да си донесъл и малко кафе. При цялото това бързане забравих да взема.
Хоузи кимна и веднага извади от раницата си термос.
— Защо не спомена още в Хардуд? Щях да взема повече от петте килограма, с които съм натоварен, защото все се надявах, че в края на краищата ще успея да занеса на Арни Селмо. — Той отвинти капачката и сипа на Иън димящо кафе, което младежът пое с искрена благодарност.
Защо ставаше така, че когато човек сънува, кафето е винаги по-горещо от истинското кафе наяве, при това никога не се опарваш?
— Защото това е само сън, Иън — обясни му Бойн.
Лявото му рамо се сгърчи от болка. Не бе толкова зле, колкото преди, но той продължаваше да се надява, че когато се събуди, болката ще е намаляла още повече. Хубавото кафе бе приятна работа, но ако нямаше болката, щеше да му е значително по-приятно.
Бойн се приближи до рамото му.
— Недей да мърдаш — нареди му тя, а с гласа й до бузата му долетя лек полъх на вятъра, който го затопли целия. Дългите й изящни пръсти погалиха въздуха около него, но така и не докоснаха болното рамо. Усети хладина в тези пръсти, усети ги как изтеглят топлината в тялото му.
— Много малко мога да направя за теб, Иън Среброкаменни, но сърцето и умът ти избраха подходящо място, за да прекараш нощта. — С пропукване и проскърцване, сред шумолене на листа, старият дъб пресегна клони надолу и го повдигна, за да го обвие в ефирната си прегръдка.
— Не бива да забравяш да следваш както сърцето, така и ума си. Нито едното, нито другото поотделно, задължително и двете; заедно, те винаги ще те водят добре. В повечето случаи. Засега — почивай.
Иън понечи да възроптае, но усети как го обгръща черна топлина.
Иън Сребърния Камен се събуди в ранни зори, полегнал под дъба. Стана, протегна се и съвсем не се учуди, че вижда Хоузи, увит в кафявата наметка, заспал само на няколко крачки встрани.
Иън раздвижи рамото си. Нямаше я нито болката, нито напрежението Най-важното бе, че се чувстваше много по-добре отколкото преди. Сънят под дървото бе спокоен, точно какъвто трябва да бъде сънят, а често не бе.
Усети, че е гладен като вълк, и въпреки че малкото десертно блокче „Хърши“ натъпкано в страничния джоб на раницата, притъпи глада му, разбра, че копнее за топла храна.
Последния път, когато попадна в тази част на Вандескард, трябваше да е тих и незабележим. Сега обаче това май не се налагаше. Поне за пред хората бе сгоден за маркграфинята на източните Вътрешни земи, въпреки че това едва ли бе от особено значение — освен ако не бе решил да се ожени за Марта и да се установи тук в ролята на маркграф.
Сигурно нямаше проблем годеникът на маркграфинята да запали огън, за да си затопли закуската. От друга страна обаче, най-близкото място, откъдето можеше да вземе дърва, като изключеше дъба, бе чак в полите на хълма на Бойн и макар вчера изкачването да не го бе затруднило никак, на Иън не му се понрави мисълта да започне ден, в който му предстоеше дълъг преход, като мъкне на гръб дърва и съчки и се прави на благородния херцог на Йорк.
Хоузи, от друга страна, бе изключително предвидлив. Сигурно пътьом бе събрал и ги бе прибрал в раницата си. Единственият проблем бе, че нямаше никакво желание да буди възрастния мъж — ако той спеше, значи се нуждаеше от тази почивка — а човек не може да си позволи да отвори чужда раница, без да е попитал. Когато си на път, независимо дали става въпрос за Щатите, или за Тир На Ног, раницата ти бе неприкосновена като дома ти, а всеки заслужаваше някакво усамотение и уважение към личните му вещи.
Не че можеше да приготви кой знае какво. Студените наденички може и да са подходяща закуска за някои, а той бе в състояние да погълне всичката храна, а пък за приготвянето й да използва всичката вода, която носеше, а по-късно да мисли как да си попълни запасите. Стига да не те очаква дълъг преход през суха местност — но след като реката Гилфи бе толкова наблизо, това не биваше да го притеснява — най-добрият начин да имаш вода, бе да носиш в себе си.