Хазарски речник [bg]
- Автор: Павич Милорад
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Христина Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хазарски речник [bg]». Краткое содержание книги:
По време на военни опасности по разбираеми причини описаните отношения в царството се променят. Тогава на хазарите се дават по-големи свободи, гледа се на тях през пръсти, подновяват се спомените за техните славни победи в миналото, защото те са добри войници, копие и сабя могат да мятат и с крак, съсичат човек с двете ръце едновременно и никога не са нито леваци, нито десняци, а още от детство и двете им ръце са еднакво упражнени за бой. Всички останали, щом избухне война, се присъединяват към родните си земи. Гърците палят заедно с ромей-ските части и търсят енозис, съединение с християнското отечество, арабите преминават на страната на нашия халиф и неговата флота, персите търсят не-обрязани. След всяка война обаче всичко се забравя бързо, чиновете, които чуждите народи са получили под властта на неприятеля, им се зачитат в хазарската войска, а хазарите отново изпадат до оцветения хляб.
Оцветеният хляб е знак за положението на хазарите в хазарската държава. Произвеждат го хазарите, защото житните области на държавата са населени с чисто хазарско население. Главните краища край планинския масив Кавказ ядат оцветен хляб, който се продава на безценица. Неоцветеният хляб, който също произвеждат хазарите, се плаща със злато. Хазарите обаче могат да купуват само този, скъпия не-оцветен хляб. Ако някой от хазарите извърши нарушение и купи от по-евтиния, оцветения хляб, което им е строго забранено, това може да се установи и по изпражненията. Съществуват нарочни митнически служби, които от време на време проверяват хазарските нужници и наказват нарушителите.
ХАЗАРСКА ПОЛЕМИКА
ХАЗАРСКА ПОЛЕМИКА - Димашки отбелязва, че по време на полемиката, от която зависело към кое вероизповедание Ще се определят хазарите, из страната се ширело голямо безпокойство. По време на разговорите, водени в разкошния дворец на хазарския каган, хазарската земя започнала да ходи. Цялата била в движение. Никой не можел никого да намери два пъти на едно и също място. Чин очевидец видял тълпа хо-> които носели камъни и питали “Къде да ги оставим?" Това били гранични камъни на хазарското царство, отбелязващи неговите граници. Защото принцеса Атех наредила граничните камъни да се носят и да са във въздуха, а не на земята, докато не се реши какво ще стане с хазарската вяра. Годината, в която се е решавал този въпрос, не е установена, но Ал-Бакри обръща внимание, че хазарите първо приели исляма, и то в 737 година по Иса. Отделен въпрос е дали съвпадат приемането на исляма и полемиката. Очевидно не. Така че годината на полемиката не се знае. А нейната същност е съвсем ясна. Тъй като бил подложен на многобройни искания да се определи към едно от трите вероизповедания -исляма, християнството или юдаизма, каганът потърсил трима учени мъже - един евреин измежду онези, които били изгонени от халифата, един гръцки теолог от Цариградския университет и един арабски тълкувател на Корана. Този третият се наричал Фараби Ибн Кора и се включил последен в полемиката, защото при пътуването му били правени спънки. Поради това първо християнският и еврейският представител влезли в този разговор и гъркът започнал все повече да печели кагана за своите възгледи. С воднисти очи и прошарена коса, той седял на дворцовата трапеза и говорел:
- На бурето най-важна е дупката, в стомната - онова, което не е стомна, в душата - онова, което не е човек, в главата - онова, което не е глава, а то ще рече - словото... Слушайте прочее вие, които не се храните с тишина.
Ние, гърците, като ви даваме кръста, няма като сарацините или евреите да вземем вашата реч в залог. Ние не изискваме да приемете с кръста и нашия гръцки език. Напротив, задръжте своя хазарски. Но внимавайте, няма да е така, ако приемете юдаизма или Мохамедовия закон. С тяхната вяра ще трябва да приемете и техния език.
След тези думи каганът бил готов да възприеме възгледите на гърка, но в това време в полемиката се намесила принцеса Атех. Тя рекла:
Чух от някакъв птицепродавец, че в един град на каспийското крайбрежие живеели двама видни люде на изкуството—баща и син. "Бащата е художник - ми каза търговецът - и ще го познаеш по най-синята от всички сини бои, които си виждала някога. Синът е поет и неговите стихотворения ще познаеш, защото ще ти се стори, че вече си ги чувала, но не от човек, а от растения или животни... "