Искрено ваш Шурик [bg]

Дрезгави ритмични звуци, чести и издишващи, се изтръгваха от нея.

„Сякаш някой помпа скъсана велосипедна гума“ — помисли си Шурик.

Той пъхна ръка между нея и вратата, но люлеенето й не престана. Само звуците се усилиха. Тогава Шурик се изплаши, че майка му ще чуе. Беше сигурен, че тя не спи, а лежи в стаята си с книга и ябълка… Като се понапрегна и се учуди от съпротивата на крехкото й тяло, той откъсна Аля от пода, отнесе я в стаята си и затвори с крак вратата. Искаше да я сложи на кушетката, но тя беше вкопчила в него замръзналите си ръце, потреперваше с рамене и мяташе главата си. А когато успя да я сложи да легне, ужасен отскочи от нея: очите й бяха забелени, устата — изкривена от гърч, ръцете потреперваха и тя явно беше в безсъзнание…

Бърза помощ, Бърза помощ! — втурна се първо към телефона, но спря със слушалката в ръка. Веруся ще се уплаши… Затвори телефона, наля вода в чаена чаша и се върна при Аля. Кривите й юмручета още потреперваха, но велосипедните звуци вече не се чуваха. Той повдигна главата й, опита се да й даде вода, но устните й бяха плътно стиснати. Остави чашата и седна в краката й. Забеляза, че и краката потреперват в същия ритъм. Поличката й беше жално запретната, тънките крака се провиждаха под голямото за нея розово трико. Шурик заключи вратата, свали й трикото и започна оздравителната процедура. Нямаше други средства в арсенала си, но това, единственото достъпно за него, подейства.

След половин час тя се съвзе напълно. Спомняше си, че бе измила съдовете, а после се бе озовала на кушетката на Шурик, и с чувство на дълбоко удовлетворение си отбеляза: „Седми път!“ А после той, докато си закопчаваше панталоните, галантно се поинтересува как се чувства тя. Тя се чувстваше странно: главата й бучеше и й тежеше. Сметна, че е от шампанското.

Метрото вече не вървеше. Шурик откара Аля в общежитието с такси, целуна я по бузата и със същата кола пое към Гия, щастлив, че всичко се е разминало, и свали от плещите си това неприятно приключение.

У Гия веселбата беше в разгара си. Родителите му бяха заминали за Тбилиси, като му бяха оставили апартамента и по-голямата му сестра, нисичка дебеланка с монголска външност и неразбираем говор. Обикновено я вземаха със себе си, но този път не можаха: беше настинала, а се знаеше, че простудите я заплашват с опасни последствия. Освен бившите съученици Гия беше поканил няколко състудентки от института, така че момичетата, както често се случваше, бяха твърде много и танците носеха по-скоро групов характер. Шурик веднага се озова в центъра на тази танцувална бъркотия и играеше рокендрол или някакъв танц, който той наричаше така, с голямо въодушевление, като спираше единствено за по едно питие, а питиета имаше цяло море. Пиеше, танцуваше и чувстваше, че именно това му е нужно, за да се отърве от непознатото преди усещане за ужас, утаило се в такива дълбини на душата му, за чието съществуване дори не беше се досещал.