Искрено ваш Шурик [bg]

33

Аля нямаше време за каквото и да било настроение — добро, лошо, тъжно. Прекалено заета беше. Но малко преди Нова година пристигна полуофициално писмо от Акмолинск, от завода. Завеждащата лабораторията й честитеше Новата година от името на бившите й колеги, пишеше, че на нейното място са назначили двама лаборанти и те заедно се справят по-зле, отколкото тя сама. Това беше приятната част от писмото. По-нататък тя пишеше, че цялата лаборатория очаква завръщането й като истински специалист и че би било особено добре, ако тя усвои добре методите на качествения и количествения анализ на продуктите на нефтения крекинг, защото това ще бъде основното направление в работата й. И друго: когато през лятото започне производствената й практика, заводът ще я изиска да поработи в родното си място, а отдел „Личен състав“ вече е потвърдил, че ще й платят и пътя и ще й дават заплата за времето на практиката.

Именно тогава я споходи настроение. Лошо настроение. И дори много лошо. Вече свикнала с мисълта, че след като завърши институт „Менделеев“, завинаги ще остане в Москва, тя разбра колко трудно щеше да бъде да избяга от Акмолинск, към който се оказваше прикована за цял живот.

Единствен изход беше бракът и единствен кандидат беше Шурик, който вече беше зает, макар и фиктивно. Тя кой знае защо, си мислеше, че след като бе направил такава услуга на Стовба, с която не бяха особено близки приятели, за нея пък трябваше непременно да се ожени. И то не фиктивно. Тя броеше на пръсти: вече шест пъти бяха любовници. А това не е един и два пъти, сериозна работа е. Вярно, Шурик някак не проявяваше сам интерес към нея. Но той беше много зает: и болна майка, и учене, и работа — нали времето не стига за всичко, — убеждаваше се сама тя.

Не смяташе да се предава и Новата година й се струваше подходящ момент за поредното настъпление.

От средата на декември тя няколко пъти се отби на „Новолесная“, уж е била наблизо, но все не заварваше Шурик вкъщи. Вера Александровна я черпеше с чай с мляко, беше разсеяно-приветлива, но беше невъзможно да се извлече нещо от това. Искаше й се да я поканят за посрещането на Новата година, както стана миналата — в паметта й някак се бе размило обстоятелството, че и миналата година никой не я бе канил.