Искрено ваш Шурик [bg]

— Че какво ще му мислите? Вторникът е ваш. А ако искате — четвъртък или събота?

Той беше изпълнен с ентусиазъм и служебното старание на вдовеца се усилваше от твърде приятния вид на младоликата симпатична и толкова културна дама.

„Перла, истинска перла — мислеше си Михаил Абрамович, — как не можах да срещна такава жена на младини…“

Вечерта, по време на късната им вечеря, Вера разказа на Шурик за срещата си с Михаил Абрамович. От нея не бе останало скрито мъжкото възхищение на стареца, но той й изглеждаше толкова комичен с неговата рубашка с избродирани с кръстат бод цветенца, с тюбетейчицата, омазнена от плешивата му глава през дългите години носене…

Но този път Шурик не се включи в обикновения присмехулен разговор. Той замислено дояде кюфтето, приготвено от Ирина Владимировна от три, както му е редът, вида месо, избърса си устата и каза неочаквано сериозно:

— Веруся, това не е чак толкова лоша идея…

Ирина, която през трите месеца компаньонски живот не бе изказала нито едно мнение, неочаквано заряза невидимото за целия свят петънце на печката, което съсредоточено бе търкала с бяло парцалче:

— Ами за децата, какво щастие би било за децата! Верочка! С твоята култура! С твоя талант! — бузите й пламнаха целите на розови петна. — Ти можеш и в института, и в академията! Та ти знаеш толкова много и за изкуството, и за музиката, за театъра пък да не говорим! Ето, покойната Елизавета Ивановна — какъв педагог беше, колко хора обучи, а твоят талант се губи напразно. Отива на вятъра! Ами че това е грях, дето не преподаваш!

Вера се разсмя — никога не бе виждала Ирина толкова разпалена.

— Ириша, какви ги приказваш! Как можеш да ме сравняваш с мама! Тя беше истински педагог, а аз съм провалила се актриса. Недоучена музикантка. Посредствена счетоводителка. И на всичко отгоре инвалид! — тя изрече последното дори малко предизвикателно.

Тогава Ирина плесна с ръце, като изтърва наведнъж две парцалчета.

— Как! Ами че аз това лято чух от тебе толкова интересни неща! Та ти си просто извор на знания! Кой си спомня сега за античните танци! А ти разказваш за тях, сякаш си ги виждала с очите си! Ами за твоята философско-танцувална наука…

— Евритмията — подсказа й Вера Александровна.

— Именно! Разказа ми и за различните свещени танци! Та ти имаш в главата си цяла библиотека! Ами за Айседора Дънкан! — Ирина вдигна от пода изпуснатите парцалчета и приключи темата: — Длъжна си! Аз смятам, че просто си длъжна да преподаваш!

На другия ден във входа на блока и на двора висеше написана с лилаво мастило на амбалажна хартия обява: „Кръжокът по театрална култура започва своите занимания в помещението на домоуправлението в 7 часа вечерта всеки вторник. Занятията се водят от Вера Александровна Корн. Каним деца на средна училищна възраст. Препоръчва се!“

Михаил Абрамович не бе могъл да се въздържи от последния възглас — беше заменил любимото си „Забранява се!“ с „Препоръчва се!“, но заканителната интонация беше останала.