Искрено ваш Шурик [bg]

— Това трябва да се прави много нежно, с много любов…

Тя вече държеше в ръката си не чашката, тя вече изпробваше приближаването си до него. Диванчето, на което седеше, беше „дишес“, двуместно.

„Седни, седни тук — мислено му заповяда Валерия. — Моля ти се…“

Той не се премести. Но именно в този момент схвана какво очакваха от него. Схвана също, че е объркана и го моли за помощ. Беше толкова красива и женствена, и зряла, и умна. И искаше от него толкова малко… Ама, разбира се! Нужно ли е да говорим? „Господи, колко ми е жал за всички жени — споходи го мисълта. — За всички…“

Тя отпи още една малка глътка и се отмести съвсем в края на дивана. Шурик седна до нея. Тя остави чашката и сложи горещата си ръка върху неговата. По-нататък всичко беше много просто. И доста обикновено. Единственото, което учуди Шурик, беше температурата. Тя беше висока. Там, вътре в тази жена, имаше жар. Влажна жар. Гърдите й бяха големи и красиви, с твърди зърна, и миришеше чудесно, и входът беше толкова гладък, правилен: леко напрежение — и се хлъзваш… Само че не надолу, а нагоре… Стръмно, така че дъхът му леко пресекна. Всичко беше толкова прекрасно. Нея сякаш я тресеше и той леко я възпираше. Онова, с което Матилда свършваше, с него тази жена започна — и се издигаше по стъпала все по-нагоре и по-нагоре, и Шурик четеше по лицето й, че тя отлита все по-далече от него, и той не може да я догони. Досети се също, че неговите прости и непретенциозни движения предизвикват в сложно устроеното пространство разнообразни отговори, нещо пулсираше, разтваряше се и се затваряше, изливаше се и отново изсъхваше. Тя замираше, притискаше го до себе си и отново го пускаше, а той се подчиняваше на нейния ритъм все по-точно и се обърка в броенето на нейните излитания.

Чувстваше, че трябва да се удържа по-дълго, и нейните припадъчни паузи му даваха този шанс.

В един часа през нощта Шурик се обади на майка си и й каза, че ще се забави: работата се оказала много голяма. И наистина, приключиха с работата чак към три.

Лежаха в абсолютно мокрото легло. Тя изглеждаше отслабнала и много млада. Шурик понечи да стане, но тя го спря:

— Не може така отведнъж.

Той отново легна. Целуна я по ухото, което му беше наблизо.

Тя се засмя:

— Оглуши ме. Трябва ето така.

И напъха големия си език в ухото му гъделичкащо и мокро.

— Никога през живота си не съм се чувствала така — прошепна тя, когато извади езика си…

— И аз — с лекота се съгласи Шурик.

Той беше на деветнайсет и наистина имаше много неща, които още не бяха му се случвали.