Искрено ваш Шурик [bg]

Той внимателно измъкна краката си изпод трогателната двойка. Дебеланката отвори очи, неопределено се усмихна и отново заспа. За миг го споходи смътно подозрение, но веднага, без каквото и да било усилие го отпъди. Изправи се. Виеше му се свят. Беше жаден. Кой знае защо, много го боляха краката. Отиде в кухнята. Тук беше абсолютна кочина: лепнещ под, счупени съдове, фасове и остатъци от храна… На килима в голямата стая, завити с палта и нелепо снежнобял чаршаф, спяха неопределен брой гости.

Шурик си взе якето, което за късмет беше захвърлено насред антрето, и — дим да го няма. Трябваше бързо да се прибере вкъщи, при майка си.

Аля беше доволна от новогодишните си постижения. Наспа се — сама в цялата стая. Съседките й се бяха пръснали по гости. Главата престана да я боли.

Шурик не идваше при Аля. Отначало тя му се обаждаше по телефона, веднъж го покани на театър, друг път го помоли да закарат един хладилник в общежитието: една служителка от катедрата й го даде, когато си купи нов. Шурик отиде да помогне. А после веднага се разбърза… Аля се натъжи: любовната й връзка не беше успешна. Но започна сесията, тя се канеше да му се обади отново, само че се страхуваше да не развали окончателно всичко.

Институтският стол не работеше лете и Аля купуваше от хлебарницата гевреци за цялата приемна комисия. Веднъж претичваше през улицата на червено и я блъсна кола. Как се случи това, изобщо не си спомняше — когато се оборави, около нея се бяха събрали хора. Шофьорът, който я беше блъснал, на всичко отгоре бе ударил и насрещна кола.

Всичките й кости бяха здрави, но я болеше хълбокът и левият й крак беше охлузен. Двама милиционери съставяха протокол. Тя беше потърпевша, но и нарушителка. Аля молеше да не викат Бърза помощ, каза, че няма нищо страшно. Единият от милиционерите, русоляв, слабичък, се наведе над нея и тихо й каза:

— За теб ще е по-добре да дойде Бърза помощ.

Но Аля се страхуваше, че ще я задържат задълго в болницата и ще загуби работата си. Така и каза на милиционера: че работи като секретарка на приемна комисия и няма никакво време за губене по болници. Русолявият милиционер се казваше Николай Иванович Крутиков, той я закара с милиционерската кола до общежитието. Беше старшина, но не участъков, както си бе помислила тя, а от отдела за регулиране на уличното движение.

После, когато се запознаха по-отблизо, той й обясни защо така е било много по-добре. Николай Крутиков също беше от провинцията, но не отдалече, а от областта и живееше в милиционерско общежитие. След казармата започна работа в московската милиция и смяташе, че е извадил късмет. Скоро щели да му дадат стая, а ако бил женен — гарсониера.

Нещата не станаха толкова бързо. Дадоха им апартамент едва след две години. Цяла година ходиха на кино, но Аля не му позволяваше нищо такова: сега беше умна. Затова пък, когато се ожениха, той я обикна истински, както онзи Енрике — Ленка Стовба. Една година живяха в стая под наем наблизо, на малката уличка „Пихов“, после се преместиха оттатък Савьоловската гара, в гарсониера. Всичко се подреждаше толкова добре, че нямаше накъде повече: когато дойде време да се връща в Акмолинск, тя вече беше и омъжена, и с московско жителство, и бременна, и започваше аспирантура.