![Искрено ваш Шурик [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/3/5/iskreno-vash-shurik-bg-download.jpg)
Искрено ваш Шурик [bg]
- Автор: Улицкая Людмила Евгеньевна
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Факел експрес
- ISBN: 978-954-9772-47-0
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Искрено ваш Шурик [bg]». Краткое содержание книги:
— Благодаря, Тетирочка — смотолевяше Шурик и изпитвайки чувство на вина пред велосипеда, го откарваше неразходен обратно в бараката, целуваше стариците и рухваше на изтърбушения диван, понеже заспиваше в движение.
Ирина правеше топла сапуница в легенче и дълго миеше съдовете, издавайки тихи бърборещи звуци. Бъбривостта й беше плаха: тъй като в самотата си не беше свикнала да има събеседници, тя произнасяше под нос неспирен монолог.
Така, още щом отвореше очи, тя подхващаше утринната си песен, че времето е хубаво, млякото е чудесно, кафето е изкипяло, кой знае къде се е дянало парцалчето за бърсане, чашата не е много добре измита и колко симпатичен е орнаментът на чинийката. Привечер от умора говорът й се забавяше, но тя говореше ли, говореше — че слънцето е залязло и вече се здрачава, и земята излъчва влага, а тютюнчето под прозореца мирише толкова силно… И току се сепваше и питаше: нали, Верочка? Тя отдавна не се нуждаеше от събеседник, не настояваше за отговор.
Вера беше напълно доволна от компаньонката си. Макар че Ирина беше по-млада от нея с две години, в битово отношение всичко се бе подредило по обичайния за Верочка начин: сякаш Елизавета Ивановна й бе изпратила временно своя заместничка — да готви, да разтребва, да се грижи за нея… Само дето беше невъзможно да общува с Шурик: щом преядеше, той така мълниеносно заспиваше, че Вера не успяваше да обсъди с него богатите културни новини, а те бяха много тази година: преведоха Скот Фицджералд, Роберт Стуруа постави „Кавказкия тебеширен кръг“, очакваше се в Москва да пристигне прочутият куклен театър от Милано… Макар да беше библиотекарка, Ирина Владимировна, замаяна от временното изобилие от хранителни продукти, не беше в състояние да бъде в крак с културните интереси на приятелката си.
Сутрин Шурик скачаше, събуден от часовника, изяждаше тристепенната закуска, приготвена от неуморната Ирина, и без да пречи на съня на майка си, хукваше да хване мотрисата. Вечер го очакваше Валерия с прелитащите през гърдите и гърба й щъркели и той изпълняваше обещанието си — честно, трудолюбиво, добросъвестно, както баба му го бе учила да се отнася към всички свои задължения.
По това време Валерия вече му бе признала, че никога не би си позволила връзка с толкова младо момче, ако не била старата й мечта да роди дете. Шурик се смути: на негово име вече се водеше едно дете.
— Това е последният ми шанс. Нима ще ми откажеш онова, което иска самата природа? — пламенно шепнеше Валерия.
И Шурик не й отказваше онова, което искаше природата.
Цяло лято той неуморно се труди за благото на природата и в края на август Валерия му каза, че трудът му се е увенчал с успех — тя е бременна. Когато лекарят от женската консултация потвърди шестседмичната й бременност, Валерия си спомни за своя обет и реши този път да остане вярна на думата си пред Господ. Плака цяла нощ: благодарност, горест поради пълния отказ от мъжка любов — както смяташе тогава, — мечта за момиченце и страх за детето, чието износване й бе забранено от всички лекари без изключение… Те смятаха, че при нейното заболяване бременността и раждането са й абсолютно противопоказани. Всичко това се събра в сълзотворна смесица. Но тези сълзи бяха по-скоро щастливи…
След като вилният сезон свърши, Валерия каза на Шурик, че повече няма да се срещат, и му подари за спомен една гравюра от бащината си колекция — „Завръщането на блудния син“, работа на Дюрер. Шурик не разбра намека, прие и отказа, и подаръка й смирено и без голямо огорчение. Валерия повече не го покани в дома си.
В службата той рядко виждаше началничката си: повечето време тя стоеше в кабинета си, а Шурик сега работеше в каталожната служба… Когато се срещаха в някой коридор, Валерия Адамовна многозначително го огряваше със сините си очи и го подминаваше с бегла усмивка, сякаш помежду им не бе имало нищо. А той изпитваше приятна топлина и чувство на задоволство от добре свършената работа: знаеше, че тя му е благодарна…
35
Московският апартамент, прашасал и изоставен, изглеждаше така, сякаш тук никой никога не бе живял. Ирина Владимировна, която се върна от вилата заедно с Вера, веднага се захвана с влажно почистване. Цели три дни снова с парцала, мънкайки нескончаемата си песен: това боклуче се е свряло чак в ъгълчето, сега ще го измъкнем… паркетът е хубав, дъбов, а под цокъла има цепнатина… време е да изплакнем парцалчето, направо е черно… откъде ли се взема толкова мръсотия…