Искрено ваш Шурик [bg]

Сега на този стол седеше Ирина Владимировна, стара приятелка и далечна роднина на Вера. Дъщеря на търговец, която цял живот бе крила произхода си, самотната Ирина отдавна живееше далеч от родния си Саратов, в Малоярославец, недалеч от Москва, работеше като Шурик в библиотека и сега, вече пенсионерка, с радост прие предложението на Вера да поживее с нея на вилата. Още от времената на артистичната младост на Вера Ирина гледаше на нея като на същество висше и никакви житейски несполуки на приятелката й не бяха успели да я разколебаят в дълбокото й, с оттенък на собствена принизеност чувство на почит.

Зарадва се и Шурик: присъствието на компаньонка край майка му беше голямо облекчение — ежедневното пътуване в претъпканата електрическа мотриса отнемаше много време и сега благодарение на Ирина Владимировна той можеше да не нощува всеки ден на вилата. Идваше през ден, понякога и през два, с продукти. Ирина, която бе прекарала целия си живот ако не в нищета, то в голяма оскъдица, с увлечение се занимаваше с разкошно готвене: продукти имаше в изобилие, дори повече от необходимото, и тя печеше, вареше и задушаваше с голям размах, буквално в стила на Елизавета Ивановна. Вера Александровна, която бе свикнала да се храни малко и разсеяно, с усилие откъсваше Ирина Владимировна от кухнята, за да се поразходят, да отидат до езерото, до брезовата горичка… Обикновено Ирина отказваше и Вера се разхождаше сама, правеше дихателна гимнастика на закътана поляна, като редуваше дълги вдишвания, изпълващи белите й дробове до дъно, с кратки енергични издишвания, и усещаше приливите на здраве, особено в повредената си от операцията шия. През това време Ирина стръвно стържеше, разбъркваше и разбиваше. Затова пък за пристигането на Шурик предварително сервираше масата — под две дебели кърпи почиваше топъл млин, в дълбокото мазе върху лед застиваше желирано месо, под плътно затворен капак концентрираше ароматите си компот.

Шурик пристигаше по здрач, измиваше си ръцете и измъкваше от бараката стария велосипед, който баба му му беше подарила за тринайсетия рожден ден: винаги му се искаше да отиде до езерото, да се изкъпе. Напомпваше тънките гуми, избърсваше с детска пижама, отдавна накъсана за парцали, мътните калници и предвкусваше бодрото тръскане по корените, пресичащи рижавата пътека, и веселото ускорение, когато пътеката се спускаше надолу, и пружиниращото докосване на напрегнатия въздух, който го удряше в челото… Но Ирина едва ли не унижено го молеше първо да хапне, защото всичко е топло и започва да изстива, и той се поддаваше на придумките и сядаше на масата. Тя замираше зад гърба му с физиономия на квачка, готова да клъвне зърно, неочаквано и стремително му подаваше ту репичка, ту солница, ту още едно парче млин и той преяждаше като гладен котарак и едва не заспиваше на масата.