Дяволски устройства [bg]

— Знам как можем да избягаме.

Момчето не отговори нищо, но видимо застина, което момичето прие за добър знак.

— Знам откъде можем да вземем дирижабъл — продължи тя. — Синтия Туайт ми сподели, че си бил авиатор.

Тео почти се усмихна при тези думи.

— Синтия Туайт е глупачка, която нищо не разбира.

— Така е, но ако можеш да пилотираш дирижабъл…

— Не съм летял с дирижабли. Пилотирал съм тъмблъри.

— Тъмблъри? — учуди се Рен. — Какво представляват те? Приличат ли на дирижаблите? Имам предвид, че ако знаеш основното… — Тео отново се беше отнесъл, беше присвил очи и се взираше покрай нея към хоризонта. — О, я стига! — прошепна нетърпеливо Рен. — Да не би да ти харесва да си роб на Пенироял? Искаш ли да избягаш? Не желаеш ли да се върнеш при хората си от Зелена буря…

— Никога няма да се върна при Бурята! — отвърна рязко и гневно Тео, като едва не изпусна очилата за плуване на кмета, когато се обърна към нея. — Това е лъжа, тяхната велика война, „Светът, който ще направим отново зелен“, баща ми беше прав, всичко е една голяма лъжа!

— О — отвърна Рен. — Е, а не искаш ли да се прибереш вкъщи тогава? Сигурно копнееш да се върнеш в Загуа…

Тео отново се загледа в хоризонта, но не гледаше океана, небето или далечния бряг. Дори тук, на скъпата слънчева светлина на Облак 9, пред очите му все още беше онази отчаяна битка над Ръждива вода. Светлините от оръжията, ракетите и горящите дирижабли се отразяваше във водата долу, докато падаше. Една обречена подводница изпращаше сигнал за помощ през тресавищата, а екзалтираните гласове на другарите му пукаха в слушалките, те пееха песни като „Светът ще стане зелен отново!“ и „Смърт на пангерманската мобилна сган!“, докато се спускаха. Тео смяташе, че това ще са последните звуци, които ще чуе в живота си. Но ето че месеци по-късно и на половин свят разстояние, той все още беше жив. Боговете на войната го бяха пощадили, за да може да стои до този басейн и да говори с това глупаво, кльощаво бяло момиче, което се смяташе за много умно.

— Не мога да се прибера у дома — заяви момчето. — Не ме ли чу? Не се подчиних на баща си. Избягах. Не мога да се прибера у дома.

Рен сви рамене.

— Добре, разполагай се тогава — отвърна тя и се отдалечи, преди Пенироял да се събуди и да ги види, че си говорят. Смяташе да му покаже на този Тео Нгони! Щеше да открадне яхтата на кмета сама и да я пилотира до Вайнленд. В крайна сметка яхтата не беше нищо повече от един глупав дирижабъл! Колко трудно може да бъде?