Тихият палач [bg]
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #22
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-649-3
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тихият палач [bg]». Краткое содержание книги:
Корнуел е създала толкова пълнокръвна героиня, че читателят често трябва да си напомня, че доктор Скарпета е продукт на писателско въображение. Пъблишърс Уикли
Мачадо беше мишката и всичко си дойде по местата. Такава беше работата на Бентън. Прост план, чийто краен резултат бе обвиняването на младия детектив, след като Марино го уличи. Марино си мислеше, че той е предизвикал всичко, но всъщност съдбата на Мачадо е била решена много по-рано. Съперничеството и мръсните тайни между Мачадо и Марино бяха станали разрушителни. Единият трябваше да си тръгне.
— Негова е вината, че не си направи отвод — каза ми Марино, но аз не му отговорих. — Когато ти й се обади да дойде и да изследва фрагмента от куршум, той имаше възможност да постъпи правилно и да се оттегли от случая. От месеци му се представяха такива шансове. Все го чаках да направи каквото трябва.
— Той най-напред изобщо не трябваше да се поставя в подобна ситуация — най-накрая се обади Луси.
— Същото се отнася и за Лиз. Но за нея правилата не важат. Напоследък май те не важат за много хора.
Каква ирония, че племенницата ми правеше подобен коментар. Тя нямаше никакво уважение към правилата и без проблем намираше оправдание за всичко, което вършеше.
— За нещастие, хората са такива, каквито са, връзките просто се случват — отвърна Бентън. А и той най-добре знаеше това.
Когато нашата връзка започна, работехме заедно по убийство и той беше женен. Не си направихме отвод. Дори не опитахме. Бяхме достатъчно умни да не позволим да ни хванат. Истината е, че всички ние невинаги постъпваме правилно и честно. Но когато ставаше въпрос за Луси, Бентън, Марино и мен, знаехме, че винаги можем да разчитаме един на друг.
— Трябва да нормализираме нещата и ще ти кажа какво друго не помага. — Настроението на Марино драматично се бе променило, сякаш нищо не се бе случило и той командваше парада. — Костюмари и горили с бронежилетки. В момента психологическата игра е най-важна, Бентън. Петнайсетгодишно хлапе признава нещо, което е невъзможно да е извършило.
— Той много е загазил — отвърна Бентън. — Свикнал е да лъже. И за негово нещастие е добър в това, което не е необичайно за малтретирани деца.
— Може би ще ми кажеш точно какво ти каза Мачадо. — Лицето на Марино почервеня. Беше твърде неугледен в широкото си рокерско яке и долнище на анцуг, докато Бентън беше безупречно облечен, непроницаем и много готин.
— Точно това — отговори Бентън. — Около осем сутринта Лео имал сблъсък с Нари в апартамента. Лео се върнал по-късно и го застрелял. След това хвърлил оръжието в канализацията, но много удобно не може да си спомни коя точно шахта отворил, за да го метне вътре.
— И го е направил без никакъв инструмент? — попита Марино. — Какво? Вдигнал е петдесет килограма чугун с един пръст? Не ми казвай, че вярваш и на една дума.
— Трябва да го приемем сериозно.
— Мога да ти кажа какво е написал в туитър — обади се Луси. — Твърди, че отишъл само да поговори, да даде на съпругата на Нари наградата си от състезание по тенис като подарък, а той го нападнал. Ударил Лео в главата с трофея. Затова Лео се върнал по-късно и го застрелял. И съобщението не е само едно — каза ми тя вече на мен. — Разказал е историята в десет.
— Награда от състезание по тенис — повторих аз. — Ще е хубаво да я видя, преди да го прегледам.
— Това изобщо не се е случило — каза Марино. Спомних си апартамента на Фарар Стрийт.
Не видях там трофей или някакви следи от борба. Помислих си за китарите, за вероятната употреба на белина — подробности, за които се обзалагах, че Лео Ганц няма никаква представа. Кой бе влизал в този апартамент? Кой, наистина, и какво бе правил там?
Изпратих съобщение на Ан. Попитах я дали още е в сградата. Исках да знам какво е излязло от компютърната томография на Нари, дали е видяла нещо необичайно, включително и стомашното съдържимо, което Люк Зенър бе описал като интересно.
— Да не забравяме, че съобщенията в туитър на Лео са от дома му, от неговия рутер — продължи да обяснява Луси. — Но онова, което намеква за смъртта на Нари, преди тя да се случи, не е отдам. Ай пи адресът, от който е пратено, е в „Шератон“ в Кеймбридж, от бизнесцентъра им. Туитът е пуснат от един от техните компютри в девет сутринта. След това започва да се разпространява като вирус — добави тя, докато аз четях отговора на Ан.