Тихият палач [bg]

— Срамота — каза Ан, която се присъедини към нас.

— Този Майкъл Орланд е бил водопроводчик — каза Луси. — След като починал, някой си присвоил профила му.

— Откъде знаеш, че е мъртъв? — попитах.

— От туитър. От местонахождението му, биографичните данни и информацията за контакт става ясно, че същият Майкъл Орланд, който е убит в болница във Флорида миналия февруари — каза тя. — На шестима пациенти са дадени смъртоносни дози мивакуриев хлорид. Може да е имало и други. Арестувана е една сестра, все още ексхумират телата на другите пациенти, които изведнъж спрели да дишат. Той е от недалечен от тук град, Ню Бедфорд, бил е за малко в Сейнт Огъстин и е бил опериран за премахване на апендикса. Скоро след това починал. Не е женен, няма деца. Сравнително типичен пример как на никой не му хрумва да изтрие профила в туитър. Някои хакери имат програми, които търсят неактивни потребители. Обикновено това означава, че човекът е мъртъв или по някаква причина няма да забележи. Това са хубави акаунти за похищение.

— Който го е направил, сигурно е знаел подробности за него — каза Бентън. — Сигурно е имал причина да избере неговия профил.

Почудих се дали винаги е бил с името Медноглава змия и Луси потвърди.

— Сигурно водопроводчиците работят често с мед — добави тя. — Кой знае защо е избрал това име.

— Не трябва ли да знаеш паролата, за да започнеш да изпращаш съобщения от нечий профил? — попита Ан.

— Ако е знаел паролата, му е било най-лесно — каза Луси. — Но това със сигурност не е единственият начин. Скимиране, вируси, несигурни пароли.

Ан изглеждаше озадачена. Но също така и щастлива. Очите й светеха по нов начин. Забелязах, че косата й е дълга и в нея има руси кичури. Сигурно с Люк всичко беше наред. Тя срещна погледа ми, чаках да чуя това, което ми трябваше от нея.

— Можеш ли да сложиш компютърната томография на екрана в кабинета ми? — помолих я. — Важните снимки на нараняванията му и всичко друго, което може да е важно.

— Има важни открития колкото искаш. Говори ли вече с Люк?

— Не и в подробности.

— Какви открития? — попита Марино.

— Да го кажем така: дори да не беше прострелян, най-вероятно пак щеше да се озове тук при нас — каза тя. — Искаш ли да обясня?

— Не. — Не исках да говори пред всички, бих искала да видя за какво става въпрос и да си съставя собствено мнение. — И моля те, намери Ърни. Струва ми се, че още е тук. Помоли го да дойде в залата за аутопсии, за да му дам това. — Още държах плика с монетите. — Съжалявам, че те задържам. Знам, че напоследък не пътуваш сама.

— Люк си тръгна. Има час при зъболекар. — Тя погледна електронния часовник на вратата на един от хладилниците. — Трябва да го взема след час — добави тя.

Луси дойде при мен с айпада си. Показа ми похитения профил в туитър на Медноглавата змия и обясни, че снимката наскоро е сменена с отпечатък от пръст, черен на бял фон, като направен с мастило върху полицейски формуляр. Водопроводчикът от Ню Бедфорд беше пуснал 311 съобщения до 10 февруари — деня, преди да умре. Три месеца по-късно профилът пак бе заработил и от него ми бе изпратено стихотворението на Деня на майката. Месец по-късно Медноглавата змия пуска второ съобщение. „Шератон“ не беше далеч оттук.