Без светлина [bg]

— Ще го направя — най-после каза тя, вдигайки поглед. — Но тук си прав, това е колкото лична, толкова и професионална услуга. И двете неща едновременно, да… но не съвсем.

Очите й се впиха в неговите. В този кратък миг, с цялото си същество, тя му даваше да разбере, че тази негова молба, както и съгласието й, няма да останат без последствия.

Грейвър чакаше.

— Въпросът е, че сега молиш нещо Лара Казарес, а не своята секретарка — рече тя. — И аз с удоволствие ще го направя, не като твоя секретарка, а като Лара. — Тя повдигна вежди въпросително.

Той кимна.

— Вярвам ти — каза тя. — Напълно. Но не съм глупачка. Достатъчно разбирам вече от тази работа и зная, че понякога се налага да излъжеш — да си спестиш истината — или както искаш го назови. — Тя млъкна, без да откъсва тъмните си очи от него. — Имам само една молба: никога не ме лъжи. Излъжи секретарката си, ако трябва. Не съм толкова наивна и знам, че не мога да настоявам за това. Но никога не ме лъжи… не лъжи Лара. — Тя пак се спря. — И ако не схващаш разликата между двете, е, тогава май аз не съм те разбрала.

Тя замлъкна и го погледна, почти тъжно, както му се стори, и изведнъж той осъзна, че тук, зад тази молба има цяла история, свързана с нея и която досега е била напълно невидима за него. Или Лара бе съвършено потайна, или той е бил възмутително тъп и недосетлив, прекалено погълнат в себе си, за да открие една неочаквана чувствителност.

— Много е важно за мен — каза тя. — Разбираш ли? Никакви лъжи… между теб… и мен.

Грейвър кимна.

— Разбирам — рече той. — Съгласен съм.

— Вярвам в това — каза тя. — Ще направя всичко, което мога, за да ти помогна.

Грейвър почувства невероятно облекчение и в същото време се огорчи. В действителност той вече я бе излъгал чрез двусмисления си подход. Или по-точно, ако не я излъга, не бе и напълно искрен. Лара го долови и именно за това говореше. И все пак тя се съгласи да работи с него при доста особени обстоятелства. Бе приела, но и го бе предупредила. Нежно.