Без светлина [bg]

— Ако ги открием, искаш ли направо да действаме и да говорим с тях по телефона? — попита Пола.

Грейвър се поколеба.

— Не. Не правете нищо. Само узнайте къде можем да ги намерим.

— Ами случая Селдън? — попита Нюман. Грейвър очакваше този въпрос. В края на краищата и двамата не знаеха какво бе станало, когато сутринта излязоха от офиса му и го оставиха с Бъртъл. Той им предаде разказа на Бъртъл за случилото се.

— Боже мой, Маркъс. — Пола не можеше да го асимилира. — Просто не го вярвам. Нима е очаквал, че ще се хванеш на тази въдица?

— Не знам. Може би. Надявам се да е така.

— Кучи син. — Пола разтърси глава. — Отвратително. Това означава, че разследването е само вятър и мъгла. — Тя бе отворила широко очи. — Безъм. Ами Безъм? Какво ще правим с него? Поне да прегледаме кабинета му. Също и на Дийн, дявол да го вземе.

Нюман поклати глава.

— Не, това ще бъде грешка. Те не биха оставили веществени доказателства на работните си места, Пола. А и сигурно ще разберат, че сме влизали вътре. Не бива да се издаваме.

— Но когато е заминал на риболов, той не е знаел, че Тислър ще се самоубие — обърна се Пола към Грейвър. — Както ти каза, те са вършили това от толкова време, че е ставало като по вода. И вероятно са станали самодоволни и може би малко небрежни. — Тя погледна Нюман. — Спомни си как Дийн е объркал папките ти, Кейси.

Грейвър се изправи и отиде до прозорците. Късният следобед отново бе смекчил цветовете навън. Започваше да мрази този кабинет. Вече твърде много бе стоял в него и се ужасяваше още колко му предстои да бъде тук, преди всичко това да приключи.

— Не, и аз си мислех да прегледаме кабинетите им — каза той, полуобърнат към тях, — но ми се струва, че Кейси е прав. Освен това не ми се вярва да са оставили нещо уличаващо, докато отсъстват за по-дълго време.

— Но Дийн…

— Разбирам те, Пола, но мисля, че той е работил по тия материали, преди да излезе във ваканция. Да, наистина е оставил ония записки там… дори в погрешни папки, но тогава е бил излязъл само за един час. Вярно, бил е небрежен, може би дори самонадеян. Но не би направил такова нещо, оставяйки го до следващия ден или за две седмици, докато е на почивка. Особено сега, след случилото се. Струва ми се, Кейси е прав. Не си заслужава риска.

Той се върна при бюрото и прелисти нова страница.

— Кейси, ти каза, че Тислър е имал къща за даване под наем.

— Да. В Шарпстаун.

— Ти провери ли я? Видя ли дали има наематели?

— Не.

Грейвър седна и се изви към компютъра си.

— Какъв е адресът?

— Улица „Лийтър“ 623.

Грейвър намери индекса на улицата в градския указател.

— Луис О. Фелдбърг, 555–2133.

Той въведе името.