Мисия Лондон [bg]
- Автор: Попов Алек
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-0551-9
- Жанр: Юмористическая проза
Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
Знатните особи се отзоваха радушно на поканата, а чековете им не закъсняха да долетят. Един билет струваше цели двайсет лири, но това сякаш не ги смущаваше и скоро всичките 40 места в залата бяха заети. Съизмерена с хонорара на агенцията и всички останали разходи около концерта, събраната сума изглеждаше крайно незначителна, но Варадин се опитваше да мисли държавнически. В противен случай започваха да го налитат разни вредни идеи от сорта на: ако изсипят всички тези пари върху главите на бедните сираци, може би изобщо няма да има нужда от благотворителни концерти. Но какво щяха да правят тогава добрите хора като г-жа Селянова? Труден въпрос. Опасен въпрос. Когато мислеше държавнически, подобни идеи рядко го спохождаха и той се чувстваше съвсем спокоен. Сега обаче държавническото мислене не можеше да му помогне. Голямата и малката правда се бяха омесили в огромна лепкава топка, която се търкаляше заплашително към него.
Famous Connections.
Близки срещи с висшето общество, неформални контакти, дискретност & сигурност.
Варадин съсредоточено избра номера. За пръв път се обаждаше там самостоятелно, без да нарежда на секретарката си да го свърже. Чувстваше се неловко, сякаш се промъкваше тайно в чужд офис.
- Welcome to Famous Connections пропя звънко гласче. - Изпитайте магията на неформалното общуване. Вашите кумири ви очакват! Ако се интересувате от нас или желаете да станете наш клиент, моля след края на този текст кажете едно. Ако вече сте наш клиент и имате някакъв проблем, моля, кажете две. Ако желаете да влезете във връзка с администрацията, моля, кажете три.
Думите увиснаха върху жицата като премръзнали врабци. Гласчето ги изрецитира още веднъж. Варадин упорито мълчеше. Той си представи как жиците се разклоняват в мрака: едната водеше към кабинета на Зиблинг, а другите виеха нейде из лабиринта на агенцията. Знаеше кой път трябва да избере, но не смееше. Още не.
Минута по-късно отново набра номера на агенцията и дежурният поздрав звънна в слушалката. Този път не затвори. Стараеше се гласът му да звучи приглушено, макар че нямаше опасност да го познаят.
— Едно — рече отчетливо той.
Известно време в слушалката ечеше някаква нежна мелодийка, сетне се включи глас на запис: „Welcome to Famous Connections! След малко ще разговаряте с нашия дежурен оператор. На този етап не държим да знаем нищо за вас. За да се чувствате по-удобно, препоръчваме ви да използвате псевдоним. Ако още не сте го измислили, разполагате с няколко секунди, за да го направите. Благодаря за вниманието.“
- Здравейте, казвам се Хал - разнесе се бодър мъжки глас, — ще ви помогна да се ориентирате в правилата на играта. Вие сте на прага да осъществите съкровената си мечта. Не се колебайте! Всеки човек има правото да се докосне до своя кумир, да вдъхне аурата му, да си поиграе с него. Звездите са нищо без нас, обикновените хора. Ние ги създаваме, което значи, че някаква частица от тях е и наша. Трябва само да си я поискаме! Така ли е, мистър…?
- Виктор - рече Варадин, без да се замисли.
Винаги беше искал да се нарича така.
- Чудесно, Виктор! - възкликна гласът. - Нека ти кажа първо как стоят нещата. Ние не искаме да ти про- дадем нищо, така че спокойно! Феймъс Кьнекшьнс просто възстановява онова, което ти принадлежи по право. Разбираш ли, ние сме посредниците, всичко останало си е твое!
- Не съвсем - промълви Варадин.
- Няма значение! Трябва да знаеш и още нещо - продължи Хал. - Ние не сме крадци, следователно не можем да ти доставим нещо, което не ти принадлежи. Не бива да очакваш чудеса. Ако ти се полагат няколко стотни, няма начин да получиш 100%, без да вземеш от другите, а ние, както вече казах, не правим това. Ей, там ли си още?
- Да - каза Варадин, - слушам те внимателно.
- Това беше лошата новина - каза Хал. - Но има и добра новина, която е много по-важна. И тя се състои във факта, че тази нищожна на пръв поглед частица, която имаш право да получиш, може да ти донесе 100% удовлетворение. Не ти ли се вярва? Опитът доказва, че това е напълно възможно. Защото, повярвай ми, тази частица е всичко, от което се нуждаеш. Тя съдържа цялата необходима информация, за да клонираш мечтания образ във фантазията си. Разбираш ли за какво говоря? Последва кратка пауза.
- Не съм сигурен - отвърна Варадин.
- Говоря за мидата и песъчинката, Виктор! - рече Хал, тържествуващ като баптистки проповедник. -
Песъчинката, от която ще израсне бисер. Ние ще ти да- дем песъчинката, а ти ще бъдеш мидата! Съгласен ли си?
- Да - измънка той, макар че нищо не му беше ясно. Какво предлагаха в края на краищата? Зиблинг никога не беше поставял нещата по този странен начин.