Любов на колела [bg]

— О, хайде! Трябва да съм сляп, за да не го забележа.

— Да, добре, но никога не бих направил нещо по въпроса. — Най-малкото, когато съм в ясно съзнание. Дай ми малко болкоуспокояващи и после не мога да държа ръцете си, прибрани до тялото.

— Знам — кимна Бил, който продължаваше да го гледа твърде съсредоточено. — Ти никога не би нарушил светостта на отношенията работодател/служител, които, Бог знае защо, толкова много уважаваш. Но си мисля, че един ден… — той остави изречението недовършено.

Един ден. Ако човекът само знаеше какво се бе случило долу в лазарета на Патън…

— Тя е твърде млада за мен — изрече на глас мантрата, която се въртеше в главата му повече от три години.

— Може би — съгласи се Бил и челюстта на Франк постави нов световен рекорд по налягане на килограм на квадратен сантиметър. — Но какво значение имат няколко години, когато говорим за любов?

О, по дяволите! Трябваше да пресече тази тема в зародиш, тук и сега. Обръщайки се към Бил, той съумя да отпусне челюстите си и позволи на мъжа да види суровата, необуздана жар в очите му.

— Кой говори за любов, Бил?

Виждаш ли? Виждаш ли това, което чувствам към сестра ти? Това е истинска, сто процентова греховна похот.

Но вместо да побеснее, както Франк искаше, Бил просто наклони глава и присви очи замислено.

— „Пий наздравица за мен, но само със очи. И аз със моите за теб ще пия. Или целувка върху чашата си остави. И аз за вино няма да помисля…“25

— Какво, по дяволите? Цитираш ми поезия точно сега? Исусе Христе! — Няма ли кой да ме застреля?!

— Искам да кажа, Шефе — Бил натърти думите, — че това, което съм виждал в очите ти, когато гледаш моята сестра, невинаги е това, което току-що ми показа.

Франк изръмжа и се обърна отново към парапета, безмълвно проклинайки Бил, че вижда твърде много. След дълго мълчание той преглътна враждебността си и се осмели да попита:

— И ти би се съгласил с това? Аз и Беки?

— Ако я обичаш?

Франк простена, сякаш го изтезаваха — което в действителност си беше точно така.

— Да, ако я обичам.

— Да, Шефе. За мен няма проблеми, но се съмнявам, че ти би се справил с това.

— Дяволски си прав! Това ме прави мръсен развратник!

За секунда той видя как в тъмните очи на Бил проблесна разбиране, един вид — момент на прозрение. И ако Дивия Бил едва сега осъзнаваше факта, че Франк е твърде стар за Беки, то тогава мъжът загряваше много по-бавно, отколкото Франк бе предполагал някога. Макар че това не би трябвало да го учудва, тъй като Бил обикновено бе с нос, дълбоко заровен в роман с размерите на малка масичка за кафе.