Богове на измамата [bg]

— Удивителен апартамент. Не си ми казвала, че е толкова хубав.

— Не си ме питал. Пък и си личеше, когато ме изпрати, че ме съжали, задето живея в стария град. Изражението ти казваше, че нещо толкова старо, без климатик, не може да е много хубаво. Затова си помислих: „Майната му. Не може да оцени хубавото дори когато го види“. — Намигна му. — Всъщност исках да ти го запазя като изненада.

Донесе бутилка вино и сложи блюдо с предястия — огромни шамфъстъци, набъбнали от черупките си, пъдпъдъчи яйца, поръсени със сол и червен пипер, прекрасни маслини и хрупкави чушки и моркови. Ферис още беше малко замаян от срещата им. Седна до нея на дивана и хвана ръката й. Беше толкова малка. Не му се говореше, искаше да я прегърне; но трябваше да й каже нещо.

— Липсваше ми, Алис. Съжалявам, че ме нямаше толкова дълго. Всеки ден, докато бях далеч, ми се искаше да съм тук с теб.

Тя изчака за миг, преди да отговори.

— Уплаших се, Роджър. След като те нямаше две седмици, започнах да си мисля, че няма да се върнеш. Говорих с приятелката си от посолството и тя ми каза, че никой не знае кога ще дойдеш. Когато го чух, не можах да сдържа сълзите си. Толкова се уплаших, че няма да се върнеш при мен. Помислих, че ще бъдеш погълнат от цялата тази гнусотия.

Ферис я прегърна и тя се притисна в него. Чак след миг разбра, че тя плаче.

— Недей — прошепна той. — Вече съм тук.

— Не съм тъжна. Щастлива съм. Просто не искам да ни се случи нещо лошо. Светът е полудял. Искам да се скрия в това прекрасно място.