Денят не си личи по заранта
- Автор: Райнов Богомил
- Серия: Эмиль Боев #8
- Год: 1981
- Язык: болгарский
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Денят не си личи по заранта». Краткое содержание книги:
Томас има с какво да спечели една жена, а също и с какво да я задържи. Не се касае за добрата заплата, нито за предстоящата порядъчна пенсия. Това са дреболии в сравнение с авоарите, натрупани от секретни сделки с оръжие. Казват, че парите нямат мирис, но в случай че ги имаш, чувствителното женско обоняние бързо ги надушва.
А жените вече са изникнали изневиделица и това са сестрите Дейвис. Най-първо Сандра Дейвис — пищна и обиграна, съвсем според вкуса на един зрял и презрял самец. Но също и Дейзи Дейвис — по-свежа, по-непокварена на вид, а може би и по-податлива на дресировка, тъкмо според нуждите на кандидата за задомяване.
При това дълбоко колебание между две толкова различни, ала еднакво примамливи възможности въпросът, както винаги, бива решен от женската страна. Съчетавайки природната си агресивност със служебната акуратност, Сандра първа излиза на ринга, за да събори озъртащия се глупаво самец.
Може би Сандра първа излиза на ринга, понеже са й възложили да брои Томас. А може би просто тя първа долавя примамливия мирис на скрити авоари. Така или иначе, тоя упойващ аромат, изглежда, скоро е усетен и от Дейзи. И в момента, в който старшата сестра вече смята, че мачът е завършил с победа, младшата сестричка подло изскача, за да оповести нов рунд.
Този път решението като че е в ръцете на мъжката страна. Фактът, че Сандра първа е завоювала успехи, още не решава крайния изход. Тя достатъчно е демонстрирала любовните си умения пред самеца, за да го пресити и да събуди подозрението, че в бъдеще едва ли съпругът единствен ще се радва на тия умения. Нищо чудно Дейзи да е по-ловка в някои неща и от Сандра. Но Дейзи до този момент е стояла настрана и затуй може да залага на обаятелно невинната си фасада и на естествения интерес у мъжа към невкусемия плод. И вероятно още сега, додето гальовно ръмжи в ухото на Сандра подробностите на бъдещата семейна идилия, Томас вече да вижда мислено на мястото на Сандра другата, по-младата и по-непорочната.
Такива са данните за интимните отношения в триъгълника, доколкото мога да съдя по беглите сведения, получени от Сеймур, а също и от Мод на следния ден.
Следния ден. И последния. Но именно за да бъде наистина последен, необходимо е да играя ролята си спокойно и естествено.
— А какво ще стане, ако Сандра се опита да ме изнасили? — запитвам, когато привечер се отправяме към квартирата на сексбомбата.
— Общуването с Франк ви се отразява зле — забелязва Мод. — Започвате да проявявате вкус към плоските шеги.
— В момента не ми е до шеги. Искам да знам в каква насока мога да действам.
— Трябвало е да обсъдите сексуалните подробности с моя шеф. Тия неща са по-подходящи за разговор между мъже.
— А може би мене ме интересува тъкмо личното ви мнение.
— Аз не съм ваша съпруга, Албер.
— Знам, вие сте служебно лице.
— Затуй правете каквото знаете.
Да, тя е само служебно лице и освен това нейният бог не съм аз, а Сеймур, но въпреки туй в нехайно изреченото „правете каквото знаете“ може да се долови нотка на раздразнение. Не че държи бог знае колко на мене, но защо пък трябва да ме дели с някаква си Сандра.
Вече се здрачава и неоновите фирми по пешеходната зона представляват истински разгул на многоцветни сияния. Навалицата е оредяла. Край витрините бавно се разхождат млади и не съвсем млади двойки, тръгнали на кино или излезли да вкусят от вечерната хладина.
Ние с Мод също сме двойка. Двойка по принуда или по игра на случая. Интересно, че двойките, в които ми е било съдено да представлявам мъжката страна, почти винаги са били от тоя род. Родени от случая, от необходимостта или от някаква бледа симпатия, родени мимоходом и осъдени да се разпаднат също тъй мимоходом, защото случаят, защото обстоятелствата, защото необходимостта го изискват. Срещи и разлъки без последствия или с чисто служебни последствия. Срещи и разлъки, отминали и почти забравени, ако не броим оная лека горчивина от усещането, че това, което при нормалните хора е радост и болка, при тебе е само част от играта.
Е, имало е и изключения. Само че изключенията са още по-горчиви. Може би по-добре е така, без изключения. Може би по-добре е да знаеш, че всичко е част от играта.
Завиваме наляво от главната улица и едва изминаваме стотина метра, когато дамата спира:
— Ето, там е: осветеният вход. Красавицата живее на третия етаж.
— Хм, красавица. А змеят?
— Змеят… — произнася пренебрежително Мод. — Нима се боите от тоя джобен човек.