Денят не си личи по заранта

— Нима Франк също е обект на вашия шантаж? — питам невъзмутимо.

— Съвсем не. Франк е случаен помощник, също като двете сестри. Но вие нищо не казвате за отношението си към програмата „Спрайт“.

— Знаете, че не съм от военното разузнаване.

— И все пак темата бе на доста видно място в разговора ви.

— Искате да кажете, в монолога на Франк? Нима аз отговарям за бъбренето му?

— Не съм дотам неграмотен, Майкъл, че да не мога да направя разбор на един разговор. Вие доста умело насочвахте бъбрежа на Франк.

— Крайно съдържателен бъбреж.

— Във всеки случай не съвсем лишен от значение.

Американецът смачква угарката в разкошния пепелник, с което ме подсеща, че и аз мога да запаля. Уви, подир утринното препиване и препушване цигарата не ми доставя райско блаженство.

— Споменавам за беседата ви с Франк само за да ви обърна внимание върху моята толерантност — пояснява Сеймур, като сяда насреща ми. — Аз също не съм от военното разузнаване, прочее нека приемем, че въпросът е вън от моята специалност. Питам се само, по какъв начин вие ще отговорите на жеста ми.

Той ми отправя светлия си поглед, не прекалено настойчиво, но достатъчно продължително, за да почувствам известна неловкост. Да се надяваме, че това не личи.

— Напразно се измъчвате с подобни въпроси, Уйлям. Искам или не искам, вие достатъчно здраво сте ме вкопчили, за да се измъчвате с въпроси.

— Какво друго ми остава, освен да ви вкопча, след като не мога да разчитам на благодарност — отвръща американецът и снема погледа си.

Той става отново, прави няколко крачки към прозореца, сетне отново се връща и отново сяда. Тоя човек и две минути не може да стои на едно място.

— Отношенията между сестрите са само битова подробност, Майкъл. Една битова подробност, която, добре използувана, дори ще облекчи действията ни. Същественото е, че Томас, вместо да ни заведе при Райън, се опитва да пресече пътя към него.

— А нима сте очаквали друго?

— Да, можеше да се очаква и друго. Можеше да се очаква, че Томас, за да си осигури сътрудничеството на Райън, ще се опита да го ангажира в нечистите си сделки. Томас обаче, изглежда, вижда в идването на Райън предвестие за отзоваването си. И иска да използува възможно по-добре малкото време, което му остава. И решава, че е глупаво да дели с някого една печалба, очертаваща се като последен успех преди пенсията. Ние нямаме полза от подобен вариант, Майкъл.

— Кажете го на Томас.

— Вие ще му го кажете. И не направо, а чрез Сандра.

Не възразявам. Интересът ми към целия този разговор е чисто академичен.

„Можеш спокойно да разчиташ на мене, Уйлям — казвам на ума си, — но само до утре вечер. Не знам следиш ли календара, обаче днес е двайсет и осми, което подсказва, че утре ще бъде двайсет и девети.“

— На този глупав хитрец Томас трябва да бъде внушено, че за него е съдбоносно важно в сделката да бъде включен и Райън — произнася Сеймур, като става. — И това следва да му бъде внушено от човек, в който той има пълно доверие, от човек като Сандра.