Денят не си личи по заранта
- Автор: Райнов Богомил
- Серия: Эмиль Боев #8
- Год: 1981
- Язык: болгарский
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Денят не си личи по заранта». Краткое содержание книги:
— Да допуснем. Но вие лично какво губите от това? Нали за вас е важно да получите партидата?
— Извинявайте, обаче аз съвсем не държа на такава партида, която ще ме доведе до катастрофа.
— Защо „катастрофа“?
— А как другояче? Нали Райън, за да изобличи Томас, ще има нужда от мене? Което значи, че ще се постарае да стигне до мене. Което пък значи, да ме въвлекат в разпити, да обявят сделката за невалидна, без да говорим за други възможни усложнения. Не, подобен бизнес наистина не ме влече.
— В такъв случай трябвало е да се обърнете направо към вашия Райън — забелязва не без известна логика Сандра.
— Следва да ви призная, че точно с това почнах. Само че Райън, като нов човек по тия места, прояви предпазливост и отказа да преговаря или, по-точно, отложи преговорите за по-нататък.
— Е, щом ги е отложил, ще чакате.
— Не мога да чакам, такава е ситуацията. Сделката или ще се състои сега, или изобщо няма да се състои.
— Съжалявам, но не съм в състояние да ви помогна — произнася дамата и понечва да стане, за да ми даде знак да направя същото.
— Не сте длъжна да ми помагате — казвам, без да мърдам от мястото си. — Смятах, че ще се опитате да помогнете на приятеля си.
— Ако правилно съм ви разбрала, вас ви измъчва именно грижата за приятеля ми… — забелязва Сандра, като отново се отпуска в креслото.
— Разбира се, че не. На тоя свят всеки мисли главно за себе си. Възможно е обаче в даден момент интересите на двама души да съвпаднат. И случаят е именно такъв.
— Засега само вашите интереси ми са ясни.
— Мисля, че не е чак толкова сложно. Аз имам интерес да бъде привлечен Райън, за да избягна по-нататъшните усложнения. Томас има интерес да бъде привлечен Райън, за да го заангажира, да го впримчи, ако щете, да го обезоръжи и да го принуди да си затваря устата.
— Ще пиете ли нещо? — запитва дамата.
— Ако и вие пиете.
— Карате ме да мисля — пояснява тя. — А не мога да мисля, когато устата ми е пресъхнала. Ако устата ми е пресъхнала, мисля за устата си.
Тя е станала и се е приближила до белия, вграден е стената бар. Пропуснах да кажа, че всички дървени части в тоя хол са матовобели, а всички драперии, завеси, килими и тапицерии — бледосини, също като робата на домакинята.
Прочее тя се е приближила до белия бар, а малко по-късно ние отново седим един срещу друг в креслата си, въоръжени с онова помощно средство за делови разговор, което по стара традиция се налива в чаши и поднася с малко лед.
Изглежда, скочът наистина облекчава мисленето, защото щом разквасва уста и запалва цигара, Сандра забелязва:
— Вие сам казахте, че Райън не е глупак.
— Затова пък е алчен.
— Но той е отклонил преговорите с вас.
— Не ги отклони. Отложи ги.
— Значи, ще отложи и тези.
— Не непременно. В случая всичко зависи от Томас. Ако Томас без излишно преиграване настои, че сделката е спешна и че лично познава клиента, Райън положително ще се хване така или иначе.
— Как да разбирам това „така или иначе“?
— Или ще влезе в сделката заедно с приятеля ви, или ще поиска да я сключи сам.
— Но във втория случай Томас остава на сухо.
— Буквално погледнато — да. В действителност той ще спечели неизмеримо повече от някаква си сума. Ще получи улики, с които да държи Райън в подчинение до края на живота му.
— Кой ще му даде тия улики?
— Аз.
— Звучи примамливо. Само че това са неща, които предполагат подробно обсъждане и сигурни гаранции.
— Ако се наемете да обясните съображенията ми на Томас, можем да стигнем и до гаранциите.
Жената допива чашата си на един дъх, сетне известно време пуши и мисли.
— А какво ще спечеля аз от цялата тази работа?
— Нямам представа за претенциите ви.
— Не съм дотам користна, за да ви искам комисионна. Вместо комисионна, отстранете Ерлих. Този тип ми е неприятен. Без да говорим, че е опасен за вас.
— Ерлих ми е необходим.
— Тогава аз не съм ви необходима.
— Не бързайте — казвам. — Нека видим нещата по-отблизо. Всъщност вие искате да отстраните не Ерлих, а Дейзи.
— Не знам известно ли ви е, обаче Дейзи е моя сестра.
— Не знам известно ли ви е, обаче Каин е убил брат си Авел. Бях забравил тоя инцидент, но вчера ми го припомниха. Предполагам, че положението при сестрите е горе-долу същото, както и при братята.