Денят не си личи по заранта
- Автор: Райнов Богомил
- Серия: Эмиль Боев #8
- Год: 1981
- Язык: болгарский
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Денят не си личи по заранта». Краткое содержание книги:
— О, „разумния компромис“! Даваш вид, че правиш крачка назад, за да заемеш по-удобна позиция и по-лесно да прекатуриш другия. Такива компромиси трудно могат да разсеят недоверието на противната страна. Противната страна е тъкмо толкова умна и точно толкова глупава, колкото сте и самите вие, Майкъл. Може би ще ви се стори чудовищно, но ще си позволя да ви напомня, че и нашият свят също като вашия е съставен от хора. Всички ние сме хора и тъкмо затуй ще загинем, защото сме хора, които са забравили това.
Той млъква за малко. После произнася съвсем прозаично:
— Вие не пиете.
— Препих днес.
— А, да, програмата „Спрайт“.
— Вие също не пиете.
— Не виждам питието в чашата. Когато е тъмно и не виждам питието, имам чувството, че е загубило вкуса си.
— В такъв случай да запалим голямата лампа.
— Оставете, Мод ще свърши тая работа.
— Готово — произнася току-що влязлата Мод и стаята се облива в светлина.
Тя хвърля чантата си на един стол и се отпуска на друг.
— Не можах никъде да открия Сандра и реших да я чакам пред квартирата й. Едва преди малко се прибра.
— Оставете миналото — промърморва Сеймур. — Кажете нещо за бъдещето.
— Всичко е наред. Утре вечер Сандра ще бъде на разположение — пояснява дамата.
— В такъв случай вижте дали в хладилника не е останал малко лед — предлага Сеймур. — Вие наистина много добре бяхте изстудили това уиски, но ние имахме неблагоразумието да го извадим навън и то се стопли.
Сандра. Една от хилядите секретарки, за които не знаеш доколко служат на бизнеса й доколко — на разузнаването. Посредствен произход, незначително обществено положение и още по-незначително имотно състояние. Но за сметка на тия минуси природата я е надарила с един голям плюс — физика за милиони.
За жалост в нашия меркантилен век хората рядко са склонни да дават милиони за някаква физика. Най-многото да я наградят с одобрителен поглед, с покана за вечеря или с подарък, ненадхвърлящ по стойност трицифрено число.
Разбира се, за да се стигне до тая горчива истина, е нужен опит. Използуваща умело съблазните на своя тесен кръст и огромен бюст, на сластните очи и чувствената уста, Сандра дълго време е убедена, че мъжката част от човечеството лежи в краката й, че щастието е въпрос на близките дни и че додето го очакваш, нищо не пречи да полудуваш насам-натам.
Но колкото повече се трупат годините на празно лудуване из нощни заведения и ергенски квартири, толкова повече се засилва съмнението, че големият бюст не предвещава непременно голямо бъдеще и че щастието съвсем не е неминуемо.
Мечтата за хубавия млад офицер и милионерски син, който ви среща в някой нощен бар и същата нощ ви предлага брак, тази мечта все повече се износва, при все по-малки шансове да се превърне в реалност. Сексбомбата е вече готова да се задоволи с не толкова млад и не тъй богат самец от деловите кръгове, олицетворение на охолство от средно ниво, но самците от тоя род са по правило отдавна женени. Остава… Какво остава? Май че нищо не остава. Освен може би някой тип с посредствено положение, също като вашето, който, приключил службата си, ще ви откара в някое жалко градче на някой забутан щат, също като вашето родно градче, от което с такъв труд сте се измъкнали.
Оказва се обаче — и това е върхът на безобразието, — че дори типовете от тая категория не са твърде склонни да свържат живота си с една жена, която няма понятие от домакинство, чиито предни и задни атрибути привличат вниманието на всички мъже и която по всяка вероятност ще ви създава с похотливостта си сума неприятности.
В този момент на безпътица и на зараждаща се паника в полезрението на сексбомбата се появява един субект, съвършено незначителен на пръв поглед, но който подир щателно проучване се оказва тъкмо дългоочакваният носител ако не на щастие, то поне на благоденствие.
Томас. Той просто си пада по ефектните жени. Една ефектна жена от дясната ти страна, това е най-добрият лек за мъжкото ти достойнство, чувствително накърнено от ниския ръст и симптомите на застаряване. Томас вече е имал такава ефектна жена в качеството на законна съпруга: Елен, дъщеря на забогатял бакалин, жадуваща да проникне в елегантните сфери на дипломатическите коктейли и светските приеми. Ала усетила, че кариерата на съпруга отива към крах, съпругата навреме е вдигнала котва.
Да, Томас — самотният мъжкар. Жаждата на стареещия самец да сменя жените в леглото си, докато още не са му станали ненужни. Но в същото време и страхът пред самотната старост, която има всички шансове да деградира е тъпо и сънно киснене по баровете, додето цирозата не си каже последната дума.